превод: Весислава Савова

Джеймс У. Хекет (р. 1929 г.) е създал двадесет знаменити правила - предложения за това как да се пише хайку. Хекет е ученик и приятел на Блайс, най-влиятелният западен хайджин, отстояващ „Дзен-хайку” и „хайку на настоящия момент”. Според Хекет, хайку това е интуитивното усещане на „нещата такива, каквито са”, а това, от своя страна, съответства на маниера на Башьо, който е въвел като най-важно, значението на непосредствеността на настоящия момент в хайку. За Хекет хайку е това, което той нарича „път на живото осъзнаване” и „ценността на всеки момент от живота”.
Двадесет (станали вече знаменити) са предложенията на Хекет за това как да се пише хайку:

1. Източник на хайку - животът.
2. Обичайни, ежедневни събития.
3. Съзерцавайте природата в непосредствена близост.
Съзерцавайте природата, разбира се, но не само природата. Хайку? Това е преди всичко природата, природният свят около нас, а едва тогава - ние в този свят. Ето защо се казва „природата”. А човешките чувства ще се видят и усетят именно чрез показване света на природата.
4. Отъждествявай себе си с това, за което пишеш.
Не, не отстрани, а напротив - отвътре. Тук става дума за това да почувстваш себе си като този бръмбар, пълзящ по грубата кора на дървото и да усетиш това така, както той го усеща. Тоест, отвътре. Ето и това е „съединяването с нещата”, за което говори Блайс. Нужно е да усетиш своето единство с този бръмбар, за да получиш истинско хайку. Не можем да живеем извън света, ние сме в същността му, ние сме едно с него - ето това е позицията и е нужно да усетим природата, отъждествявайки себе си в нея … и чрез това - да предадеш себе си, чрез нея … и по този начин - да предадеш своето чувство, тогава и читателят ще го почувства. Физически да усетиш себе си част от природата - ето това е да „отъждествяваш себе си с това, за което пишеш.
5. Размишлявайте в усамотение.
6. Изобразявай природата такава, каквато е.
Да, с прости думи. Да пишеш за това, което виждаш реално, което можеш да усетиш реално със своите сетива. Не приписвай на природата човешки мисли, разбирания, оценки, усещания, въображение… Не коментирай това, което виждаш. Не го „доизмисляй”.
7. Не се стреми винаги да пишеш 5-7-5.
Хайку традиционно (на японски) се състои от 17 срички: 5 в първия ред, 7 във втория и 5 в третия, но дори „класическите” японски писатели не са писали по такъв шаблон. Ето за това и говори Хекет - не този размер е най-важното в хайку.
8. Пиши на три реда.
Писането на три реда съответства, защото така е ясен ритмическия рисунък, а именно - кратката дължина, която също е традиционна, а така се създава вътрешното напрежение в хайку. Работата е там, че понастоящем, някои разместват своите хайкута на листа в два, и в един, и даже в четири реда. По различни причини, но всъщност те могат да се сведат само до една - струва им се, че това звучи, изглежда и въздейства по-силно. Но както се получава обикновено, така се губи повече, отколкото се печели.
9. Ползвай обичайния език.
Тук, всъщност се повтаря точка 6, но ударението е върху това да се използват обичайни, не твърде „научни” и твърде „поетични” думи.
Използвайте думи от обичайната реч, в първичното й, точно значение.
10. Предполагай.
Това не е фантазиране. В хайку няма фантазиране. Да предполагаш означава да не внасяш плътност и до края остави нещо на читателя за по-нататъшно построяване. Дотолкова, доколкото хайкуто е кратко, в него е невъзможно да се нарисува картина във всички детайли, но може да се дадат главните детайли, а за останалото читателят може да предполага, като изхожда от главното.
11. Споменавайте годишното време.
12. Хайку са интуитивни.
13. Не изключвайте хумора.
14. Римата отвлича.
Традиционно, хайку не се пише в рима. Според Хекет, когато се стараеш да пишеш рима, губиш ценни мисловни усилия (без мисловен процес това просто е невъзможно) - а това противоречи на духа на хайку.
15. Животът в цялата му пълнота.
Това означава, че което и да е явление, предмет, вещ, отношения в природата и т.н., са достойна тема за хайку. Няма забранени или „срамни” теми, така както ги няма в природата. Например, в Дзен, както и в хайку, да се пише за акта на дефекация, ако нещо в него те е разтърсило, също е нормално, така както и да се пише за любовния акт е толкова нормално, колкото и за разпъпил цвят. При Исса има такова хайку:
„Само погледни! В полето
монах облекчава нуждата си,
прикривайки се с чадър”
16. Яснота.
17. Чети своето хайку на глас.
18. Опростявай.
19. Остави хайкуто си да отлежи.
20. Помни предупреждението на Башо за това, че „хайку е пръст, сочещ луната”. Учениците му си спомнят неговото сравнение, че ако пръст, който сочи Луната е накичен с куп украшения, това ще отвлича вниманието на зрителя. За да може този пръст да сочи точно светилото, не са му нужни никакви украшения.