ЛИХВИ ОТ НЕИЗЖИВЕНИ ГОДИНИ

Алексей Тихонов

превод: Татяна Станчева

От сутринта денят не потръгна. Излизайки от входа, Макс с явно недоволство се убеди, че колата му пак е затисната от гости. Мъглата оставаше върху очилата му ситни капчици вода, опитвайки се да проникне зад яката на сакото. Оставаше съвсем малко време. Колата на нарушителя, за щастие не беше анонимна - зад стъклото имаше бележка с телефонен номер и име на собственика.
- Здравейте! Моля ви да махнете колата си. Трябва да тръгвам!- набирайки номера, помоли Макс.
- Добре, сега излизам… - рече сънен глас, чу се сигнал.
„Сега” продължи петнадесет минути. „Добре - мислеше Макс - началството не закъснява, началството се задържа… „ Впрочем, за такова малко началство, перспективата да получи предупреждение за закъснението беше напълно реално. А след това - минус 10% от тримесечната премия… „Колко ми е омръзнало всичко!” - помисли Макс, пристъпвайки от крак на крак. Изпуши цигарата си и хвърли фаса към намиращото се на три метра кошче. Не улучи. „- Мамка му! Писна ми! А щом се появи този кретен, ще го фрасна в окото!”
Вместо “кретена” изпълзя сънено същество от женски пол с ботуши с петнайсет сантиметров ток. Нямаше кого да фрасне… За дългото си чакане Макс беше възнаграден с феерично шоу от „съществото на ток”, опитващо се да паркира джипа си на свободно място. Макс дори се задържа още две минути - все едно закъснението беше факт. По пътя той още веднъж превъртя в главата си вчерашния разговор с майка си. Всичко започна, както обикновено, от немитата чиния, която Макс остави в мивката, набързо изричайки „Благодаря!”. После премина към „ веселия” московски живот на Макс по клубове и ресторанти…” Аз там работя, срещам се с хора! Компанията ми плаща тези мероприятия, не мога да не ходя!” - доказваше Макс. „Да! Ти какво, да не си интермомиче - по ресторанти да работиш? С хора се срещал! А защо от тези „ делови” срещи се прибираш пиян? Понякога и те докарват. Началникът на отдел-продажби го докарват като дърво! Засрами се!” После - че Макс е нямал пари, когато родителите му са правели баня на вилата. „А месец преди това беше в Куба! Или кой знае къде! Е, как е там Фидел Кастро? Знам аз за какво ходят там - за евтини проститутки!” Всичко завърши както винаги: „Всичките ти приятели са женени, всички имат отдавна деца - само ти си като пън безплоден!” Тук Макс не издържа:
„ Да, къде ще доведа жена? Ти и един ден няма да живееш под един покрив с нея! С теб е невъзможно да се живее!” „А ти доведи нормална! Домакиня, практична, а не като твоята глупачка Светка! С образование от ПТУ! Какво намери в нея?!” След нападението срещу Светка, Макс демонстративно се обърна и включи телевизора до дупка. Майка му покрещя още пет минути и влезе, хлопвайки вратата, в стаята си.
„В Светка - мислеше си Макс - има нещо много хубаво! За съжаление обаче качествата й едва ли могат да бъдат дори и слаб аргумент в спора с майка му. Разбира се бракът със Светка би бил голяма глупост. А да убиваш време - супер! Не - трябва да изчезвам от къщи! Без значение къде, дори на майната си!”
Пристигайки на работа, получи предупреждение от директора си. После дойде съобщение от кадровика да напише обяснение защо е закъснял. Макс направи скандал в отдела си за непредоставени му седмични отчети и отиде в пушалнята. „По дяволите кадровика - сам да си пише! Нека само да се опитат да ми отрежат премията, ще видят тогава! Нека планът за продажбите Пушкин да им го изпълнява!”
Там вече беше взел „порция здраве” инженерът по техническата поддръжка Илюха.
- Макс, защо си толкова мрачен? - Илюха с видимо удоволствие пушеше така, че огънят пробягваше за две секунди цял сантиметър. - Пак ли твоите моми не изпълняват плана?
- Не… Всичко е нормално. Работим полека…Вкъщи имам проблеми…
- Вкъщи? Надявам се, всички са здрави? - Илюха се интересуваше по-скоро от вежливост.
- Виж, някой от твоите познати не дава ли апартамент под наем? - смени темата Макс.
- Ще попитам… - присви очи Иля. - Само че при тези променливи цени в Москва… Никаква заплата няма да стигне. Дори твоята!
- То и заплатата ми не е чак толкова голяма - Макс никога не беше привърженик на публичните разговори за доходите.
- Но е по-голяма от моята!
- Сигурно… отдавна исках да те питам - женен си, имаш малко дете… с какви пари купи апартамента?
- Със заем, разбира се…
- Но нали и заемът трябва да се връща! - Макс имаше чувството, че Илюха нещо премълчава. Инженерът по техническата поддръжка в тяхната кантора получаваше едва хиляда долара. С хиляда долара жена, дете и заем…
- Като се казва, имаш ли желание! - Илюха хвърли фаса в коша.
- За да взема едностаен ми трябват трийсет хиляди - продължи Макс - първа вноска, всякакви застраховки… А да събирам пари - не става. Ех, ако изведнъж отнякъде дойдат тези пари!
- Теоретично, на твоята мъка може да се помогне. Ето, запиши си този адрес - Иля подаде на Макс зацапана визитка.
- Николай Василиевич Змеев, „Център за ресурсно донорство” - прочете на глас Макс.
- А телефонът къде е? Работното време? И изобщо що за донорство е това? Бъбреците ли ще ти вадят или нещо друго?
- Ти иди, поприказвай… - правейки се, че бърза за работа, подхвърли Илюха - По телефона няма да говорят с теб, въпросът е деликатен. Само лично. Впрочем, ти си търговец… За теб условията могат да бъдат страхотни!
- Не разбрах!
- Сам, батенка, всичко сам…- Илюха явно не беше настроен за дълъг разговор - Между другото, аз за апартамента почти се разплатих!

Макс беше свикнал, че точно в шест вечерта неговият „харем” бодро ще се запъти към гардероба си и бутайки се около огледалата ще се пръсне по домовете. Останал в кабинета сам, той се изправи, мина през стаята и се приближи до прозореца. „Интересно, какво е това донорство? Какви са тези страхотни условия за търговците? Изразява се загадъчно, глупакът! Трябва да ида, да видя как и що.”

„Центърът за ресурсно донорство” се намираше на Ленински булевард. Отначало Макс се зарадва, че е толкова близо. Но доста се помота по дворовете, търсейки „строеж 11Б”, проклинайки всичко на света. Най-после го откри. Няма ще обява, но имаше табелка с адрес. Вратата беше само една. Макс се изкачи на малка тераса на двуетажна сграда и натисна звънеца. Дочакал звънкото писукане, той отвори вратата. Фоайето беше доста солидно, всички задължителни елементи на проспериращ офис бяха налице
- и мраморният под със сложни рисунки, и удобният кожен диван, и прехвалената секретарка зад гишето.
- Здравейте! - обърна се Макс към секретарката - трябва ми Николай Василиевич.
- Записан ли сте? Как да Ви представя? - секретарката приветливо се усмихна.
- Максим Артьомов. Не съм записан, тъй като на визитката, която ми дадоха, просто нямаше телефон.
- А Вие по какъв въпрос?
- Аз само … - Макс се смути. „Наистина по какъв въпрос? Ама, че глупост… Какво изобщо правя тук?”
- Разбрах - отново се усмихна секретарката - дошли сте за първична консултация. Сега ще проверя може ли да Ви приеме Николай Василиевич. Седнете. Искате ли кафе, чай?
Макс се отказа от чая. А само след пет минути го поканиха в кабинета.
- Здравейте, казвам се Николай Василиевич Змеев - представи се, надигайки се зад масата, стопанинът на кабинета. Беше висок, мършав, със зализана назад коса. Изглеждаше малко над 40-те.
- Здравейте! Аз..- започна Макс.
- Знам, знам.. - прекъсна го Змеев - Максим Виталиевич Артьомов, роден 1981 г., руснак, безпартиен. От миналия месец началник отдел продажби в малка, но преуспяваща фирма. Адрес…
- Илия ли вече ви се е обадил? -на свой ред го прекъсна Макс. Той много се ядоса от монолога на Змеев и сега просто се стремеше към бой. Цялото натрупано през деня раздразнение сега явно беше намерило достоен обект. - Това някакъв капан ли е? Скрита камера за телевизионно шоу или просто глупави игрички?
- Не се вълнувайте. - Змеев много се изненада от агресивното поведение на Макс. - Вие наистина ли нищо не знаете за нас? Именно наличието на пълната информация за Вас е задължително технологическо условие за нашата работа. За удобство на клиентите, или както ги наричаме, донорите, ние не ги затрудняваме с глупости. През изтеклите пет минути, докато бяхте в приемната, успяхме да направим малка справка за Вас. Каквото и да се говори, без намеса в личния Ви живот, няма да мине. Между другото, кой Ви насочи? Вероятно сте имали контакт на работата? Очевидно - с Иля Кондратиев. Той, както помня, ни е дал малко материал. Рядко разумен млад човек - в крайна сметка се отнася към материала много внимателно.
- Към кой материал? За какво става дума?
- Как към какъв? - Змеев се изуми. - Към този, който сте дошли да дадете! На Вас Иля нищо ли не Ви каза? Тогава всичко по реда си. Центърът за донорство се занимава с разрешаване на проблеми, които имат клиентите ни. На един не стигат парите за реализация на някакви проекти, например - да се купи жилище или автомобил. Друг не ще в казармата или в затвора, трети - на всяка цена иска да излекува детето си. Ние можем да разрешим почти всеки проблем! Наистина, всичко това не е безплатно, всяко действие има определена цена! Заповядайте, моля, с нашата тарифа.
В ръцете на Макс се озова добре оформен документ, отпечатан на гербова хартия. Заглавието на таблицата беше стандартно: №, наименование на услугата, цена, цена с намаление. Макс прочете набързо някои от горните редове:
1. Пожизнено здраве за един от роднините - 2 години.
2. Пожизнено здраве за един болен роднина (с излекуване) - 3 години.
3. Парична сума - по средната заплата за миналата година от живота
4. Прекратяване на криминално дело - максимален срок, предвиден по този члвн.
5. Постъпване в университет - 2-4 години ( в зависимост от рейтинга на ВУз-а).
- Какво е това? - Макс неразбиращо погледна Змеев.
- Тарифата ни. А ето още един много важен документ - „Намаления”.
Макс взе по инерция и него.
- Не разбирам защо тук цената се измерва в години?
- Защото годините - това е материалът. Това е ресурсът, който Вие имате. И който можете да ни дадете срещу исканата услуга. А услугите, ако обърнахте внимание, са доста актуални. А при Вас, както разбирам, ситуацията е банална - дошли сте за пари. Но освен пари, може да получите и много интересни блага!
- А как ще стане това? Как ще ви върна дълга?
- Интересува Ви процедурата. Или технологията? Процедурата е проста. Днес няма да подписваме нищо. След първото запознаване с тарифата и намалението трябва да помислите не по-малко от едно денонощие. И утре с Вас можем да подпишем рамков договор за извършването на услуги и първото допълнително съглашение за предоставяне на услуга. На Вас, например, каква сума Ви трябва? Или не Ви трябват пари?
- Да, именно пари…40 хиляди долара.
- 40… Не, 40 не става. От ноември миналата година до октомври тази година вашият доход е 36 000 долара по средния курс на ЦБ на РФ. Бих Ви посъветвал - изчакайте тримесечна премия и елате! Тогава ще получите повече - може би даже 43 000.
- Добре, ще помисля - в главата на Макс настъпи пълен хаос. Честно казано, не разбираше изобщо какво се случва.
- Виждам - продължи Змеев - че малко се объркахте. Нека Ви обясня по-подробно. За всеки в Книгата на битието е отмерен свой срок за пребиваване на Земята. За някой повече, за друг - по-малко. Но срокът е определен. Дори на неродените. И ето, късче от този срок ние сме готови да разгледаме като внос за услугата ни. По-просто казано, Вие щяхте да умрете година или две по-рано, ако не бяхте дошли при нас. Но затова пък - Вие веднага получавате това, което Ви е необходимо именно сега! Както и във всяко донорство, и тук има положителни моменти. Например ако са Ви отредени 85 години, и последните десет от тях сте прикован на леглото - по-добре е да ни дадете пет от тях на нас. Тогава ще живеете осемдесет години (според мен, напълно достатъчно) и имайки предвид Намаленията, ще получите 430 000 долара в брой! Утре! Не, не утре, разбира се, а през ноември, след начислената тримесечна премия! Ако е утре, тогава са 360 000.
- А ако ми се полагат 30 години?
- Тогава, за съжаление, получавайки тази сума, ще умрете на другия ден. Но, първо, според статистиката, средната продължителност на мъжете в Москва, е 59 години, и второ, не е задължително да се дадат веднага пет…Може, като начало, да се даде една година. Тук трябва добре да се помисли! Работата е там, че давайки ни две свои години, Вие получавате пари за две и половина години. Давайки 5 - получавате пари за 10 години, аз току-що Ви дадох този пример. А давайки ни 10 години, получавате пари за 50 години. Тоест - два и отгоре милиона долара! За тези пари можеш да създадеш свой бизнес, даже в Москва! Например - отваряте същата фирма като тази, в която сте сега. Това е идея! Вие сте началник на отдел продажби - всички клиенти са Ви в джоба. Ще вземете със себе си магазинери, добри техници и логисти… Счетоводители, шофьори - ще вземете от някой сайт за работа. И ето ви цветуща, успешна фирма. А Вашият шеф банкрутира! Но, един важен нюанс, - такива цени важат, само ако еднократно давате материал. Ако давате 10 пъти по година, ще загубите тези 10 години, а ще имате само 400 000. Помислете!
- А от морална гледна точка не напомня ли много на сделка с дявола? Ако, разбира се, всичко това не са глупости?
- В това, че не са глупости, можете да сее убедите още утре. Обикновено всички съмнения се разсейват, след като получите парите на ръка… А относно сделката с дявола - Змеев се намръщи - Вие донякъде сте прав. Дори, по принцип, не само донякъде…Просто тази сделка не предполага еднозначен преход на Вашата душа в негова собственост. Разбира се, това е малък грях, но не повече! За услугите ни Вие се разплащате не с душата си, а със собствените си години. Както се казва: платил услугата - получил, и си свободен! Никой на никого нищо не дължи. А Вас, впрочем, само парите ли Ви интересуват? Може да си изберете постъпване в Харвард? Или поста на министъра на отбраната? А всенародно любим артист не искате ли да станете? Или президент? Не е евтино, истината е, че тази услуга нито веднъж не се е продавала. Изобщо, маркетолозите при нас лошо работят - в каталога за продуктите е пълно с услуги, които изобщо не са необходими. А нужните, актуалните - не достигат.
- Кантората Ви е интересна… - замислено каза Макс. - Все едно софтуер или карти за почивка продавате. Мениджър по продажбите ли сте?
- Аз съм водещ мениджър! - обиди се Змеев. - Израснах от обикновен новобранец. Да, бяха времена…Отдавна… Е, добре, за днес това е всичко. Утре ще Ви чакаме!

Макс излезе навън разкопчан. Все още валеше мокър сняг и дъжд. Запали цигара. „Каква глупост! Какви години, какво донорство! Утре ще счупя главата на Иля! Тук сигурно всички са луди. Впрочем, не, лудница някаква.” Хвърли фаса и веднага запали втора цигара, после бавно тръгна към колата. „Цената на тези пари не е малка… Ако идваш тук за пари, то само веднъж! Един път - за колко? За година? За десет години? А ако са ми останали само десет? Или по-малко? Тогава по-добре изобщо да не вземам?” Макс спря, бавно отвори вратата н автомобила и се пльосна на шофьорското място. „Може пък да избера артист? Или президент?” Макс се усмихна, представяйки се с лъскав костюм и трико, въображението му нарисува нещо средно между Киркоров и Зверев. „Златни рибки, мамка им! А изкушението е като чума! От една страна - възможностите са такива, че да ти прилошее! А от друга - кой знае колко му остава? Ако му е, например, последна година, или предпоследна - е глупаво да ги изразходва за някакъв боклук. До къщи Макс пътува повече от час, премисляйки чутото, и обмисляйки цената, която е готов да плати. Харвард, кариерата на артист и здравето на роднините остави веднага настрани: „Така, да разсъждаваме трезво. Отидох за пари. По принцип, нищо повече засега не ми трябва. Роднините засега са здрави, а и да си гледат работата. Да скачам по сцената също не е за мен…Харвард. Не, да върви по дяволите. Всъщност трябва да се спра на два варианта: или губя годината и просто взимам ипотека, или две - и апартаментът е почти мой, ще ми остане съвсем малко и без напрежение ще изплатя ипотеката през близките 10 години. Както вероятно е и при Илюха….Добре, където една година, там са и две. Не мисля, че ще има съществена разлика. Ще взема апартамента ново строителство… Или добре, ще видим. Утре във всеки случай няма да ида.”
Вечерта мина както обикновено. Първо при Светка. После в суши-бар. След това я изпрати до вкъщи и се прибра. Повече не мисли за „Центъра за ресурсно донорство”.

На следващия ден, когато провеждаше сутрешната оперативка, се разнесе неочкаван телефонен звън. Номерът беше непознат. Макс вдигна слушалката:
- Здравейте!
- Здравейте! Знаете ли, на Вашия баща му е много зле - сърцето… Той излезе от съвещание, приседна в коридора и изгуби съзнание. Аз съм неговата сътрудничка Виктория Павловна. Ето, сега „Бърза помощ” го откарва в 38 болница. Той помоли да се свържа с Вас.
Оставяйки работата, Макс се втурна към болницата. В приемната му казаха, че баща му е на операционната маса. Помолиха го да изчака. Макс излезе на стълбището и по навик извади кутия цигари. След половин час последната цигара се превърна във фас и потъна в коша.
- Вие ли сте Артьомов? - попита непознат мъжки глас.
- Да, защо? - Макс току-що забеляза стоящия до него лекар, наметнат с „Аляска”.
- Баща Ви е много зле - гласът на лекаря звучеше делнично. - Направихме всичко, каквото можехме. Но е необходима операция в специализиран център. И колкото по-бързо, по-добре.
- А как можем да го изпратим там?
- Аз, разбира се, ще Ви дам необходимите контакти… - докторът бръкна в джоба си и извади бележник. - Но там се редят на опашка за две години напред, а Вие трябва бързо! В противен случай, възможен е рецидив на болестта, и тогава - летален изход.
Записвайки си телефона, Макс попита:
- Може ли да ида при него сега?
- Не, той е в реанимация. А и какъв е смисълът? Той е в безсъзнание.

Позвънявайки на посочения номер, Макс научи, че опашката за операцията наистина е огромна. Всичко е записано за две години напред. Обаче има възможност да станеш спонсор на това лечебно заведение и да получиш право на извънпланова операция. Сумата, вземайки предвид и периода за рехабилитация, съставяше година и половина заплатата на Макс. А напълно го съсипа последната фраза от другия край на телефонната жица: „Надявам се, разбирате, че операцията е сложна и никакви гаранции не можем да дадем.”
След час той пристигна в „Центъра за ресурсно донорство”. Решението узря някак веднага. Разбира се, можеше, да се вземат пари назаем, или в края на краищата да се вземе кредит. Но с кредита процедурата е бавна, две седмици, а времето напредваше. Спомняйки познатите си, Макс установи, че няма кой да му даде такава сума, дори на части. А и Макс имаше едно наум - да се пази от дългове като от огън. Нямаше и спестявания - те бяха вложени от родителите му във вилата, която от момента на появяването си се превърна в прахосмукачка на пари. Оставаше най-сигурният вариант - да даде три години. Тук като че ли имаше гаранция…И без всякакви дългове!

- Подранили сте… - пред него застана Змеев. - Не са минали още 24 часа. Но добре, да не ставаме формалисти за някакви три часа. Знам каква услуга ще искате. Но съм длъжен да Ви предупредя, че услугата „Пожизнено здраве за роднина” не предполага увеличаване на срока на неговия живот. Както Ви споменах вчера, срокът на всеки човек вече е отмерен и записан! И баща Ви ще живее толкова, колкото му е писано. просто през цялото това време той ще бъде абсолютно здрав. Ако му е писано да умре утре, материалът Ви ще бъде изгубен напразно! Ето такава е услугата!
- Нормално развитие!
- Ако Ви интересува моето мнение - продължи Змеев - при Вашата ситуация, най-ефективното решение е да дадете три години за пари. Ще получите, отчитайки намалението, сума за четири години - ще стигне и за лечение на баща Ви, и за първата вноска за апартамента. Ако му е писано повече - ще преживее операцията. Ако не, то какъв е смисълът да имаш добро здраве за две седмици?
Замисляйки се, Макс кимна:
- Дайте договора. При вас той с кръв ли се подписва?
- Каква кръв? - разсмя се Змеев. - Фирмата ни е уважавана и солидна! Ето документите. Подписват се в един екземпляр, обикновено с химикал, и остават при нас.
Обърнете внимание на точката за конфиденциалност на договора. За разпространение на ионформацията, глобата е в размер на 10 години, които губите автоматично. Но има малко изключение. Обърнете внимание на бележката под текста.
- А що за бележка е това?
- А-а, това е важна бележка - усмихна се Змеев. Той днес беше в отлично настроение. - Този послепис предполага, че може да привличате нови донори, както Ви привлече Иля. И да получите 10 % от техните дадени години. Иля, надявам се, ще получи допълнителни три месеца и осемнадесет дни.
- Но Вие сам казахте, че срокът на всеки човек е вече определен.
- Казах! Но няма правила без изключения… Влизайки в нашето задружно семейство, Вие ще получите много възможности, недостъпни за обикновените смъртни. Не е задължително да си само донор - може да станеш и събирач. Да привличаш нови донори, да получаваш лихви. Теоретично може да се живее вечно! Като имаш и всички блага! Важното е да се работи както трябва. Наистина, има ограничения - те са в края на договора, 14-та точка. Донорите трябва да идват само доброволно и доброволно да вземат решения. Също така не ни е нужен материал от скитници, деца и бременни. Е, прочетете го, там са посочени всички непригодни категории. Но ако възнамерявате да станете събирач, съветвам Ви да включите безплатна услуга за SMS-съобщения за начислените Ви лихви от дадения от донорите Ви материал.
След подписването на договора Змеев се приближи до шкафа и го отвори. Вътре имаше апарат, който весело примигваше с разноцветни светлини. На горния панел бяха изобразени две човешки длани.
- Елате и сложете ръцете си на апарата. - изкомандва Змеев. Макс послушно изпълни нареждането.
- Каквото и да се случи, не махайте ръцете си. - Змеев спря до апарата и постави в отвора подписания договор. Договорът потъна в апарата и излезе обратно с печат „платено” в долния ляв ъгъл. В същия момент Макс почувства как хиляди игли се забиха в дланите му. Не беше болезнено, а по-скоро плашещо. Впрочем, усещането продължи не повече от секунда.
- Това е, можете да махнете ръцете си - Змеев беше вече около масата си - ето парите Ви. Ще ги преброите ли?
- Да. А номерът за SMS-съобщения ще съобщя утре.

Минаха три месеца. Бащата на Макс, след успешната операция, се възстановяваше бързо. В новия апартамент течеше ремонт, който Макс контролираше почти всеки ден.
Животът стремително се нареждаше. Временно настанил се при Светка, Макс се отърва от наставленията всяка вечер и се наслаждаваше на дългоочакваната свобода. За Змеев се сещаше, когато някой от познатите му се оплакваше от живота си или когато пристигаше SMS за начислената лихва. Материалът, който Макс беше дал в началото, отдавна беше компенсиран , и сега той с удовлетворение осъзнаваше, че са му се натрупали седем допълнителни месеца живот. Освен това, доброволни донори станаха голяма част от отдела на Макс, съседът Пашка, приятелят на баща му Семьон Петрович, който блъсна на пешеходната пътека дете, и дори механикът, при който Макс ремонтираше колата си.

В онази вечер Макс дойде при Светка по-рано. Настроението му беше игриво. Бързо приключи с вечерята, прегърна Светка и я замъкна в спалнята. Хвърли я с театрална страст на дивана, заръмжа като мечка и започна да сваля бикините й. Светка възбудено се кискаше.
- Интересно е тук при вас - чу Макс глас до самото си ухо. - Добре, забавлявайте се, аз ще поседя, ще погледам…
Макс скочи като опарен. На фотьойла в ъгъла седеше съседът Пашка.
- Ти какво правиш тука? - втренчи се в него Макс.
- Защо? Не може ли? Но ти внимавай! Тя не ме вижда! Днес във входа ме заколиха двама наркомани. Нищо не взеха - само ми откраднаха мобилния и портмоне с 3000. Тялото и досега е там.
- А защо се присламчи тук? - все още не вярвайки в случващото се, промърмори Макс.
- Максим, какво става? - с разтреперан глас попита Светка. - С кого говориш?
- А при кого да ида? - на въпроса с въпрос отвърна Пашка. - Вкъщи се карат майка и жена ми, полиция…На работа не мога да ида. Нито в рая, нито в ада също не ме приемат. Рано било. Казаха ми след 5 години да ида. Тогава те послушах и дадох пет години. Купих здраве за жената и сина.
- Максим, какво става? Какво се случва с теб? - развика се Светка. Без да й отговори, Макс хукна към коридора и след минута запали колата. Видът ми много напомняше на любовник, подгонен от разярен съпруг - обувките му на бос крак, ризата - раздърпана, палтото - разкопчано.
- Тръгваме, шефе! - Пашка, без да дочака покана, влезе през затворената врата исе разположи до него.

В кабинета на Змеев Макс буквално връхлетя.
- Какво е това? - развика се Макс, сочейки с пръст влезлия след него Пашка.
- Къде? - учуди се Змеев.
- Ето това!
- А-а, при тебе вече първият ли е дошъл? - досети се Змеев. - Това, както се казва, са рисковете на професията. А ти как искаше?
Макс уморено се отпусна в креслото.
- Няма нищо, няма нищо. Скоро ще свикнеш. Към тях трябва да се отнасяме както с мебелите. Още повече, че освен теб, никой не ги вижда. Дори ние! Всеки вижда само своите донори. При мен, в кабинета, специално са 40 парчета. Ти току-що изгони един от креслото. А той беше много възрастен - постъпи невежливо - Змеев се приятелски се усмихна. - Не се отчайвай толкова. Това още нищо не е… Ще видиш, когато свършат твоите собствени години и започнат да се изразходват заработените лихви. Тогава при теб всеки ден ще идват съвсем други персонажи и ще се интересуват защо не си се появил в определения срок в ада. И ще те питат кога най-сетне ще идеш? Това е, разбира се, забавно…
- В ада? - Макс свали очилата си и присви очи.
- Не, майната му, в рая! - подсмихна се Змеев. - Така че почивай засега и се наслаждавай на живота си. И най-важното - работи както трябва!

Москва, 2008 г.