АНГЕЛ

Веселин Стоянов

Ти, читателю, вероятно мислиш, че става дума за Божий пратеник с крилца на раменете, който идва на грешната земя, за да донесе някоя блага вест. Не, не става дума за небесен куриер, а за обикновен човек с това име и фамилия Юруков. Да, той наистина беше човек и заслужено и чест носеше своето име.
С него се запознахме в Радомир. Там той беше съдия, а аз учител по цигулка и солфеж в Детската музикална школа. Срещахме се на обяд, за да хапнем набързо и да се върнем на работа. Ангел излъчваше спокойствие и доброта. Беше висок, едър мъж, със сини очи и гъста светла коса, семеен, с двама сина. За себе си ми каза, че е родом от Батак, че родителите му са били ятаци и към тази опасна за тях подкрепа на партизанското движение през периода 1941/44 година ги е подтикнала идеята за свобода и социална справедливост.
Като дете на активни борци срещу фашизма Ангел беше задължен да стане член на БКП. Въпреки тези плюсове в биографията му, той започнал кариерата си от най-ниското служебно стъпало. Този факт говореше за един принципен и честен човек и с това той заслужи моето уважение.
Веднъж стана дума и за това, какво ме задържа в Радомир.
- Веско, ти си цигулар, свирил си в престижни симфонични оркестри, не можеш ли да си намериш работа в София? Както ми каза, ставаш сутрин в 5 часа, за да хванеш влака в 6, вечер се прибираш към 9.30 часа. Само пътуването ти отиване и връщане трае 4 часа. Това е направо самоубийство!
- Прав си, но има сериозни причини, поради които се налага да работя далеч от столицата.
Разказах на Ангел накратко някои моменти от живота ми - изключване от гимназията за реационни прояви, съд и затвор, два отказа да работя за Държавна сигурност, завършено богословско образование, по-късно изключване от Софийския университет с обвинение, че съм подтиквал състудентите да последват примера на унгарските си колеги от революцията през 1956 година.
- Е, Ангеле, сега разбираш ли защо съм в Радомир? Преди да дойда тук бях цигулар в Държавния симфоничен оркестър в Димитровград (сега Перник - б.а.). Имах спречкване с партийния секретар и втория диригент. Те искаха да докажат на шефовете от Комитета за изкуство и култура, че концертите на оркестъра се посещават масово и за целта избраха най-лесния път. Излязоха с решение на партийната организация, че всеки оркестрант е задължен да купи 4 билета, които да подари или препродаде на свои познати от града. В действителност интересът към симфоничната музика в миньорския град беше много малък и представленията ни бяха много слабо посещавани. Аз отказах да плащам билети, като обясних, че жена ми е студентка и ние едва свързваме двата края. Това настрои двамата срещу мен и те решиха да ме уволнят, като изтъкнаха, че имам политическа присъда и по тази причина е недопустимо да работя в индустриален град, защото е възможно да извършвам икономически шпионаж в полза на някое капиталистическо разузнаване. Главният диригент Николай Тонев беше мой близък приятел, но ме посъветва да не оставам повече в оркестъра. Всъщност той ме препоръча за учителското място в тукашната Детска музикална школа. Ето това са причините, поради които се налага да пътувам. Освен това хората тук ме приеха много сърдечно и работата с децата ми доставя истинско удоволствие. Сега, когато научи тези подробности от живота ми може би ще преосмислиш нашето приятелство.
- Защо да го преосмислям, какво имаш предвид?
- Много мои съученици, роднини, познати и колеги се отдръпнаха от мен, за да си нямат неприятности. Ти все пак си партиен член, съдия, да другаруваш с народен враг е осъдително, нали? Няма да си простя, ако заради мен си навлечеш партийна критика.
- Моля те повече да не чувам такива приказки от теб. Кажи ми само, мога ли да ти бъда полезен с нещо?
- Можеш, ако вземеш една гума и изтриеш всичките простотии от досието ми.
Засмяхме се и двамата, но дойде ден, в който гумата наистина изигра важна роля в моя и на семейството ми живот.
Междувременно приятелството ми с Ангел се задълбочи. Радвах се, че имам до себе си един истински другар, интелигентен, честен, всеотдаен. Сближиха се и семействата ни. Поканиха ни няколко пъти на гости у тях, но ние не можехме да отговорим на жеста, защото живеехме в малка таванска стая, ок. 12 кв.м., половината скосена до 60 см. от пода.
- Ангеле, през тази стая минават сестра ми и зетя, баща ми и майка ми, за да отидат в техните стаи. В скосената половинка имаме един креват за мен и жена ми, детско креватче за дъщерята и малка масичка за учебниците и чертежите на жена ми.
Ангел пожела все пак да види стаята в която живеем. Поканих го, той я обходи с поглед, поклати глава, но не каза нищо.
Мина време и „Балканкар” хареса местоположението на нашата сграда. Решиха да надстроят два етажа и във връзка с това им намерение бяхме посетени от комисия, която да прецени възможностите за устройването ни с друга квартира. Обещаха, че ако се стигне до строеж, ще ни предоставят много по-добро жилище.
Изминаха няколко месеца и представители на „Балканкар” ни предложиха доброволна замяна. Комисия от трима души ни заведе в двора на Завод 12 (Балканкар), където ни посочиха постройка от три стаи и кухненски бокс. Вода, канал, електричество и комин нямаше, тоалетната беше на около 25 м. от къщичката, тип селска, с дървен под и дупка в него. Отказахме замяната. Не мина много време и получихме решение на съда, с което ни уведомяваха, че сме осъдени да освободим заеманите от нас помещения, съгласно договорената с „Балканкар” замяна. Изненадата беше голяма, тъй като бяхме осъдени, без да бъдем призовани на съд.
Отидох при Ангел за съвет. Той работеше вече във Върховния съд, беше председател на отделение. Прочете внимателно съдебното решение, попита дали някой от нас не е получил призовка.
- Не мога да повярвам, че е възможно такова нещо. Имаш ли малко време, ще извикам един колега, за да се посъветваме.
Колегата дойде веднага и аз го запознах със случая и му обясних защо сме отказали доброволната замяна.
- Дайте ми съдебното решение и елата след около час тук, при Ангел, аз ще проуча до тогава случая.
Върнах се след час. Колегата на Ангел беше там, двамата с него прелистваха някакви документи. Моето присъствие не ги смущаваше.
- Ангеле, да бяха се постарали да приложат призовка с фалшив подпис на получател, а те са го ударили през просото. И знаеш ли защо - защото „Балканкар” е много богато предприятие и …
- Добре, разбрах те, но ние какво можем да направим? Не бива да допуснем младо семейство с малко дете и възрастни родители да бъдат изпратени насила в помещения без вода, ток,канал и тоалетна. На свещ ли ще се топлят и ще си светят, нощни гърнета ли да ползват, как ще се мият и къпят?
- Виж, Ангеле, ние не можем да накараме съдебния състав да вземе друго решение. „Балканкар” вече е получил екземпляр от него. Идва ми на ум нещо друго. По случая има допуснати две нарушения. Първото е свързано с призовката и е много сериозно. Второто е, че препис от съдебното решение е пуснато в пощенската кутия на ответната страна в плик без пощенско клеймо и след като е изтекъл срока за обжалване. Ще предупредя колежката - докладчик по делото какво я очаква ако случаят достигне до партийната организация и до председателя на Върховния съд, а тя знае на кого дължи съдийския стол, на който седи. Мисля да й предложа да съобщи на страните, че е допусната техническа грешка при написването на решението и да им съобщи действителното, а то е, на ответната страна да бъде предоставен тристаен апартамент. Ако от „Балканкар” решат да правят скандал, а аз съм сигурен, че те ще го направят, колежката да им каже, че аз съм се заинтересовал как се е стигнало до това решение, без ответната страна да бъде призована и защо е била възпрепятствана да обжалва това незаконно решение. Да каже още на другарите от „Балканкар”, че от справедливото решаване на случая зависи нейното партийно и служебно положение. Съгласен ли си да поставя така въпроса?
Ангел одобри плана и неговият колега излезе, за да задейства взетото решение. Какво е направил, научих по-късно. Човекът взел една гума и изтрил частта от съдийското решение за доброволната замяна и предоставянето ни на къщата в двора на „Балканкар” и написал, че съдът препоръчва предоставянето на тристаен апартамент в подходящ район. Съдийката дори не го преписала, а го размножила и разпратила в този му вид. От метър разстояние си личеше, че е изтрит някакъв текст, а върху него е написан, явно на друга машина, друг такъв. Така Ангел, макар и чрез свой приятел използва гумата, за да бъде взето едно справедливо решение.
- Ангеле, случаят е много сложен, защото противникът е много голямо и богато предприятие, със солидни връзки по всички етажи на властта. Ти и твоят колега не поемате ли прекалено голям риск със застъпването си за човек като мен, с политическа присъда и заклеймен като народен?
- Виж, той е сериозен мъж, не обича да прави бакалски сметки, кой по-силен, кой по-слаб. Изключително принципен, затова се ползва с уважението на всички колеги. От Държавна сигурност му предложиха много висок пост и заплата, която е поне два пъти по-висока от сегашната му.
Като получили новото, коригирано решение на съда, юнаците от „Балканкар”
отишли веднага с гръм и трясък при въпросната съдийка. Тя ги посъветвала да кротуват и изпълнят новото решение, защото както тя, така и те, могат да имат много големи неприятности. Обяснила им, че към случая проявил интерес висш служител от Държавна сигурност. Балканкарци подвили опашки и няколко дни след това дойдоха при нас на тавана с конкретно предложение. Щом не ни харесвала посочената от тях къща, имали възможност да ни предоставят тристаен апартамент. Разполагали с няколко свободни жилища и предложиха да ги разгледаме и изберем едно от тях. Така се сдобихме с нов, хубав, слънчев апартамент до Южния парк. Помолих Ангел да благодари на колегата си от мое име.
- Вече го направих. Той ме попита кой си, откъде се познаваме. Разказах му накратко твоята история.
- И…как реагира той?
- Ами както би реагирал всеки нормален човек. И той и аз сме на едно мнение по този въпрос - че на практиката да бъдат преследвани и сочени за народни врагове и шпиони невинни хора трябва да се сложи край. Колкото до конкретния случай, той е сигурен, че съдийката е получила пари на ръка или друга материална облага. На нас двамата ни е трудно да го докажем и вместо да й съсипваме кариерата решихме да уредим по този начин твоя проблем.
- Спомняш ли си, че в Радомир ме попита дали можеш да ми бъдеш полезен с нещо. Аз ти отговорих че можеш, ако вземеш една гума и изтриеш простотиите от досието ми.
- Помня много добре. Като стана дума за гумата да ти кажа, че съдийката съвсем съзнателно не е преписала текста, който й е дал моя колега, за да покаже на хората от „Балканкар”, че новото решение не е нейно, а наложено от високо място.
Така се разделихме с Ангел. Мислих и продължавам да мисля по случая, защото той е много показателен. Срещнах се с двама съдии и с два морала. Спомням си, че Симеон Кобургготски при катапултирането си в България изръси една от многото си глупости - щял да въведе нов морал. Този човек, който явно не е наясно с морала, не знае че той не може да бъде нов и стар, и че не може всеки да го определя според своите интереси. Един бивш зам. министър на МВР от тоталитарното време ми беше казал, че морално е това, което служи на партията. За Симеон морално е вероятно да получи като дар държавни, т.е. народни имоти. За съдийката в описания по-горе случай,
морално беше да обслужи интересите на една голяма и богата държавна фирма, за която услуга беше възнаградена по съответния начин. В Църквата и в обществото морално е непротивенето на властимащите. Е, остава ли тогава нещо от морала?
Говорим за морал, съобразен с християнската ценностна система. Тя изисква от нас да не лъжем, да не крадем, да не убиваме, да не прелюбодействаме. За съжаление лъжите, кражбите, убийствата и развратът заливат света и това ще доведе до унищожаването му. Няма да бъдат пощадени и тъмните сили, които диктуват упадъка на нравите, защото който сее вятър, жъне бури.