НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО

Веселин Стоянов

С Ангелов се запознахме в централата на една от водещите партии у нас. Малко над средния ръст, с обръсната до блясък глава, с хубав тен на лицето, придобит от редовните посещения на солариуми, с изрепетирани подкупваща усмивка и непринудено държане - така изглеждаше новият ми познат.
Един ден новият ми познат се обади с молба да се видим. Тръгнах към кафе „България” с чувството, че поканата не е случайна.
Разговорът тръгна на семейна тема.
- Не знам дали знаеш, че съпругата ми е архитект и изкарва много добри пари. Аз, като глава на семейството, получавам от партията малко над средната работна заплата у нас. Синът ми след 2 години ще завърши средното си образование и желанието ми е да продължи в някои от най-престижните английски или американски университети. За това са необходими обаче много пари.
- Мисля, че не си наясно с таксите в чуждестранните университети. В редица западноевропейски страни като Германия, Франция, Швеция, Дания наши студенти плащат символични такси, или дори са освободени от тях. Синът ти какво иска да следва?
- Остави го него, той е още зелен. Решил съм да го насоча към дипломацията, а това предполага владеенето на най-малко два езика. Сигурно знаеш, че те се усвояват най-добре в чужбина. Във връзка с това искам да те помоля за една услуга. Знам, че ти си близък със партийното началство.
- Чак близък не съм, просто сме добри познати.
- Е, не сте само познати. Нали виждам как те посреща. Кафенца, конячета, бонбони, каквито за други няма. Знам, че споделя с теб и много неща за партията, а и свои лични проблеми.
- Грешиш, не споделя нищо, бистрим само политиката.
- Добре, така да е. Моля те за следното: говори с него, за изборите на Народно събрание да ме включи в листите на избираемо място, за да вляза в парламента. Ако не иска, нека да ми издейства посланическо място в някоя европейска държава. Знаеш, че съм завършил английска гимназия, владея добре и немски език, завърших Московския университет, специалност международни икономически отношения. Не съм ти казвал, но бях генерален директор на голямо външнотърговско предприятие.
- От това, което ми казваш разбирам, че си бил член на БКП. Кой по онова време можеше да следва в Москва, да бъде генерален директор, да се ползва с доверието на партията?
- Да, бях член на БКП, но по онова време човек можеше да живее добре, само ако членува в партията. След промяната прецених, че за мен там хляб повече няма, затова се записах в тази партия. Тук шансовете ми да се уредя с хубава работа са много по-големи. Моля те, говори със шефа, кажи му какво имам предвид, и че за него лично съм приготвил 40-50 хиляди евро
- Слушай, Ангелов, подобни разговори са ми крайно неприятни, но щом настояваш, ще предам думите ти на Колев.
- Благодаря ти и те моля да ми се обадиш веднага след като говориш с него.
Срещнах се с партийния бос и му предадох думите на Ангелов. Той направо ми се изсмя:
- Знаеш ли, че ти не си първия, когото Ангелов изпраща с подобно послание. Мераците му са едни и същи - посланик или депутат, но сумите, които определяше като „дарение” за мен тръгваха от 25 хиляди евро, а сега ти ми говориш за 40-50 хиляди. Аз с толкова малко пари не мога и общински съветник да го вкарам. Освен това той приказва много, мога ли да му имам доверие? Мислих по едно време да го предложа за зам. председател на партията, но в изпълнителното бюро прецениха, че не става за тази работа. Иначе е интелигентен, контактен, владее два чужди езика, затова завежда отдела за международни връзки. Понеже е икономист по образование му възложихме да движи и финансовите въпроси на партията. Заплатата му е прилична, жена му е архитект, вади добри пари, живеят много добре. Какво иска - да отиде някъде, където парите текат като пълноводна река ли? Няма да стане.
Срещнах се с Ангелов и дословно му предадох разговора ми с Колев. Упрекнах го, че скри от мен, че със същата мисия е изпращал и други хора при шефа си. Попитах го защо ще „дари” с 40-50 хил. Колев, след като с тези пари синът му ще усвои и езици и ще завърши висшето си образование.
- Слушай бе, човек. Тия пари, които ще му дам, аз ще ги изкарам за няколко месеца като депутат или посланик. Да ти обяснявам ли как стават тези неща?
- Не ми обяснявай. Цяла България научи от Българска национална телевизия, от Сметна палата и от мен за кражбите, валутните нарушения и престъпната продажба на сградата на българското генерално консулство в Западен Берлин, само българската прокуратура запази криминално мълчание. Така че, не ми обяснявай как стават тези неща.
- Да, спомням си този скандален случай. Не ме изненадва позицията на прокуратурата, няма да е пресилено ако кажа, че тя обслужва интересите на управляващите, независимо от коя партия са. Лично аз не смятам да водя битки за справедливост, искам да печеля, за да осигуря учението на сина ми и да си възстановя вложените за назначаването ми пари. Мисля, че така е справедливо. Да ти кажа и няколко думи за Колев. Той далеч не е това, на което се прави. Аз му нося чували с пари, нека ти каже какво е внесъл в касата на партията и какво е прибрал за себе си. Не ми е дал нито една разписка, нито ги е заприходил. Попитай го с какви пари построи вилата си на морето, колко е платил за двата апартамента в София и вилното място в Бояна.
- Няма да питам никого за нищо, но от всичко това, което ми разказа, направо ми се повдига. Не ми се сърди, но в бъдеще не ме занимавай с този проблем.
Мина около месец и Ангелов ми се обади на мобилния телефон с покана за вечеря.
- Имам да ти съобщавам чудесна новина, но не е за телефон. Моля те ела сам, аз също ще бъда без моята.
Срещнахме се на уговореното място, но за моя изненада той не беше сам. Съпровождаше го млада, с привлекателни форми госпожица, около 1.60 висока, синеока с черна коса и бюст, от който мъж трудно би откъснал поглед. Казано накратко, хубава млада жена, и, според мен, доста добра в професията. Aнгелов ми я представи и добави, че това е секретарката в посолството. Изгледах го изненадано.
- Това е новината, която исках да ти съобщя. Заминавам посланик за една западноевропейска столица. След няколко дни ще мога да ти кажа повече.
- Е, поздравявам те, мечтата ти се сбъдна.
Измина седмица, измина и втора, а от Ангелов никаква вест. Обадих му се, за да разбера какво става.
- Благодаря че се обади, щях да те търся тия дни. Дай да се видим утре.
Видяхме се. Помоли ме, ако познавам някой от съветниците на президента, да разбера дали е подписан указа за назначаването му.
- Слушай, Ангелов. Ти знаеш ли какъв е редът за назначаване на посланици? Първо МВнР взема решение, после то се изпраща…
- Знам това, но човекът, който урежда въпроса ми каза, че ще ускори нещата, като внесе кандидатурата ми направо в президентството.
- Не те питам кой е този човек, но според мен той те е излъгал. Пари поиска ли ти?
- Е, директно не поиска, но ми каза, че има известни разходи по почерпка на хора, които ще бъдат от полза за решаване на въпроса. Разбрах намека и му предложих една начална вноска от 20 хил. евро. Знам, че няма да мина с тези пари, затова ще обявя за продан апартамента, който тъщата прехвърли на сина ми. Жена ми не дава и дума да става за продажба, дори ме заплаши с развод, ако го продам. Абе женско мислене, не иска да разбере, че там ще изкарам пари не за един, а за три апартамента. Така е при капитализма - трябва да дадеш, за да получиш.
- Не съм съгласен с теб и мисля, че жена ти е права. Намерил се някакъв мошеник, обещал да те изпрати посланик. Кажи, че раздаваш пари, аз ще ти обещая срещу 250 хиляди евро да те назнача министър-председател. После ще ти подскажа как да крадеш, за да си възстановиш парите.
- Не си прав. Човекът, който урежда заминаването ми е бивш вицепремиер и има големи връзки. Осигури ми карта за библиотеката на МВнР, така че влизам без проблем в сградата на министерството. Пообиколих някои кабинети, запознах се с бъдещи колеги. Да ме виждат, да свикват с мен.
Помолих един човек от президентството да провери дали има отправено предложение до президента за изпращането на лицето Ангелов за посланик в западноевропейска страна. Както и очаквах, отговорът бе отрицателен. Информирах го по телефона. Не каза нищо, явно жена му беше наблизо. Уговорихме се да се срещнем на другия ден.
На срещата той дойде в много добро настроение.
- Срещнах се с моя човек и той ми обясни защо в президентската канцелария няма документ по моя въпрос. Той го дал лично на президента, за да избегне излишен шум около името ми. Предложи да ми уреди среща с него, за да добие лични впечатления от мен. Поиска ми обаче 2.500 лв., които трябвало да даде на човека, който ще ме включи в списъка за прием при президента. Научил нещо неприятно - Колев е разбрал отнякъде, че ще заминавам без негово съгласие и може да се противопостави. Моят човек е готов да разговаря с него, но ще трябва да приготвя, за по-сигурно, някаква сума, която той да му предаде.
- Слушай, Ангелов, ти луд ли си? Твоят познат изглежда е решил да те оскубе до край и като не свърши нищо ще хвърли вината на теб или на Колев, или пък на специалните служби и така ще си измие ръцете.
- Не си прав. Човекът се е ангажирал и използва всичките си връзки. Сега един въпрос: имаш ли познат брокер на недвижими имоти? Мисля, че ще успея да убедя жена ми да продадем апартамента, за който ти споменах. Ясно е, че без пари нищо няма да постигна.
- Пак ще ти кажа, че правиш голяма глупост, но това го решавате в семейния съвет. Жена ми има приятелка, която има брокерска фирма, ако нямаш нищо против ще й дам твоя телефон, за да се разберете.
На другия ден ми се обади брокерката.
- Здрасти, Весо, вчера ти ми даде телефонния номер на твой приятел, който искал да продава апартамент. Този човек нормален ли е?
- Защо, какво има?
- Обадих му се и попитах дали разговарям с г-н Ангелов. Той попита коя съм и по какъв повод го търся. Казах, че ти си ме помолил да съдействам за продажбата на апартамента му. Това, което последва, оценявам като поведение на ненормален човек: „Госпожо, Вие не знаете ли как по протокол е обръщението към посланик?” Казах му, че не знам. „Научете се тогава!” Затворих телефона и повече няма да се занимавам с него.
Потърсих Ангелов. Нямаше го, разговарях със жена му.
- Извинявай, обаждам ти се във връзка с решението на мъжа ти да продаде приписания на сина ви апартамент, за да финансира, меко казано, заминаването ви в чужбина на дипломатическа работа. Вчера той ме помоли да му препоръчам някоя агенция за покупко-продажби на недвижими имоти. Обадих се на една приятелка на жена ми, която е управител на такава агенция и тя обеща да потърси подходящ клиент. Днес тя му се обадила, за да огледа жилището, а той я нахокал, защото не се обърнала към него с „ваше превъзходителство”. Възможно ли е това да е било шега?
- Каква ти шега! Мъжът ми е превъртял на тази тема. Така се е вживял в ролята си на посланик, че не вижда колко смешен изглежда отстрани. Похарчи всичките ни спестявания, сега си наумил да продаде апартамента на сина ни, който му е дарение от майка ми. Това няма да му позволя в никакъв случай, колкото и да настоява. Колкото до „ваше превъзходителство”, той и мен ме кара, пред познати и непознати, да се обръщам така към него. Боя се, че в близко бъдеще ще трябва да го водя на психиатър.
Извиних се на Катя за безпокойството и реших да проведа сериозен разговор с Ангелов, най-малкото заради това, че рискува да загуби жена си и сина си, а и парите, които раздаваше на хора срещу неизпълними обещания. От разговора резултат нямаше, само изслушах поредната лекция на кандидат-посланика:
- Скъпи приятелю, аз и друг път съм ти казвал, че само парите движат мотора на живота. Може ли една кола да тръгне без бензин? Не може! Рушветът е пропил организма на нашия народ от времето на турското робство. Днес аз давам, утре пък ще вземам. При социализма също имаше корупция, но беше на дребно, днес при капитализма се играе на едро. Който не може да се нагоди към новите условия да отиде на село и да отглежда кокошки и прасета, за да не умре от глад. Ако не иска пък да ходи в провинцията, да отглежда домати и картофи на балкона си, както препоръчва премиерът Бойко.
Разбрах, че по-нататъшни срещи и разговори с Ангелов са безпредметни, затова не отговарях и на телефонните му повиквания. Срещнах го случайно след няколко месеца. Беше се развел със жена си, синът му не искал да го вижда, за апартамента не посмях да попитам. Оженил се за много по-млада от него жена, заемала висок служебен пост, била и доста заможна. От МВнР имал 3 предложения, но не и за посланик. Колебаел се дали да приеме или да изчака, докато се освободи посланическо място. Гледаше ме въпросително, явно очакваше съвет. Протегнах ръка за сбогуване. Срещам го от време на време по софийските улици, понякога в компанията на някой „политик” или висш държавен служител. Черпи и раздава пари, ако са му останали.
У нас управляващите твърдят, че имат „политическата воля” за борба с корупцията и престъпността, но само с декларации за „воля” двете злини не могат да се изкоренят.