Джордж Бърнард Шоу

Джордж Бърнард Шоу (George Bernard Shaw, Дъблин, Ирландия, 26.07. 1856 - Ейът Сейнт Лорънс, 2.11. 1950) е британски драматург, писател, пътешественик, есеист, публицист, театрален критик, философ и общественик от ирландски произход. Заедно с Шекспир е най-популярния драматург в английския театър. Един от класиците в драматургията на XX в. Син на беден чиновник и търговец на зърно, който злоупотребява с алкохола. Майка му е дъщеря на разорил се собственик на земя, любителка на музиката. Завършва училища в Дъблин. Работи от 15-годишен - отначало като чиновник във фирма за продажба на поземлени участъци, после в продължение на 4 г. е касиер. Чете от малък Дикенс, Шекспира, Библията, Хиляда и една нощ, слуша опери и оратории, посещава Ирландската национална галерия. От 1876 г. живее в Лондон с майка си, която след развода с мъжа си се прехранва с уроци по пеене. Първите му произведения са връщани настойчиво от редакциите, но той продължава да ги обсажда. За 9 г. успява да напечата само една статия. През тези години написва пет романа („Незрялост”, „Неразумни връзки”, „Професията на Кешъл Байрон”, „Несоциалният социалист”, „Любовта в света на артистите”), които са отхвърлени от всички английски издателства. Става фабианец - социалист (1884) и привърженик на реформирания социализъм, изявява се като един от най-добрите му оратори. Отначало е музикален критик във вечерен вестник 6 г., после 3,6 г. е театрален критик в „Сатърдей Ревю”, публикува книги за Хенрик Ибсен и Рихард Вагнер. През 1898 г. се жени за богатата ирландска социалистка Шарлот Пейн-Тауншенд. Изиграва огромна роля за утвърждаването на принципите на европейската „нова драма”, заявила за себе си на границата на XIX-XX в. в творчеството на Ибсен, Чехов, Горки, Ролан, Хауптман, Метерлинк. Формулира естетическите си принципи в програмния си труд „Квинтесенция на ибсенизма” (1891), в която противопоставя съвременната английска драматургия, повърхностна и предназначена за развлечение на публиката, на творчеството на норвежкия драматург, поборник на изкуството на проблемното, идейното и основано на истината за живота. За да наложи този идеен театър, през 1904 г., Шоу заедно със съпругата си вземат под аренда лондонския Royal Court Theatre, като през следващите театрални сезони голяма част от играните там пиеси са негови. От 1892 г. , когато поставя на сцена пиесата си „Къщата на вдовеца”, създава пиесите „Обичаният мъж” (1893), „Професията на госпожа Уорън” (1894), „Оръжията и човекът” (1895), „Кандида” (1894), „Избраник на съдбата”(1894), „Никога не може да се каже” (1894), „Ученикът на дявола” (1898), „Цезар и Клеопатра” (1899), „Промяната у капитан Брасбоунд” (1900), „Човек и свръхчовек” (1903), „Другият остров на Джон Бул” (1904), „Майор Барбара” (1905), „Дилемата на лекаря” (1906), „Женитба” (1908), „Разобличението на Бланко Поснет” (1908), „Неравен брак” (1909), „Андрокъл и лъвът” (1912), „Пигмалион” (1913), „Домът на разбитите сърца” (1919), „Назад към Матусалем” (1920), „Света Йоана” (1923), „Кола с ябълки” (1929), „Много е хубаво,за да бъде вярно” (1931), „Милионершата” (1935), „На скалите” (1933), „Женева” (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз” (1939), „Милиардите на Байънт”(1949). Театрална критика: „Театърът през 90-те” (1932). Драмите му са изпълнени с протест срещу експлоатацията и капиталистическата корупция, в тях той критикува недъзите на буржоазията и аристокрацията. Въздържател, вегетарианец, пацифист. Носител на Нобелова награда за литература (1925), той се отказва от паричната част на наградата, но приема медала си на лауреат. През 1928г. пише „Ръководство за интелигентните жени по въпросите на социализма и капитализма”. Посещава САЩ, СССР, Южна Африка, Индия, Нова Зеландия. През 1930-те години, по време на посещението му в СССР, се среща със Сталин, чийто привърженик и приятел на СССР остава до края на живота си. Подкрепя борбата за независимост на Ирландия, защитава в петиция Оскар Уайлд, когато попада в затвора. Автор на 63 пиеси, романи, есета, афоризми, оставя и над 250 000 писма.


Публикации:


Проза:

АФОРИЗМИ/ брой 33 октомври 2011