ПРИТЧИ
превод: Литературен свят
НА ЧИСТO
Един човек изживял учудващо дълъг и прекрасен живот. В деня, когато се канел да напусне тленния свят, на вратата му се почукало.
- Аз съм посланик на Бога - казал гостът. - Ти изживя велик живот. Ние искаме да го увековечим за назидание на младите. Решихме да ти дадем толкова години, колкото ще са ти необходими за описание на живота ти. Избери си перо и хартия и започвай!
- Дайте ми тръстикова клечка и плаж на брега на океана - отвърнал старецът.
Дали му. И той пристъпил към работа. Всичко, което успявал да напише на пясъка през деня, го отнасял сутрешният прилив. Трябвало да започва отначало.
- Ти си хитрец, решил си да ни измамиш - възмутил се посланикът на Бога.
- Поискахте да опиша живота си. Виновен ли съм, че много пъти ми се налагаше да започвам на чисто? - отговорил старецът.
И го оставили на мира. Той навярно и сега е там, на брега на океана на своя безкраен живот. Пише на пясъка красиви думи. От прилив до прилив.
НЕЗАБЕЛЯЗАЛ
Веднъж мъдрец видял в края на пустинята плачещ човек.
- Защо плачеш? - поинтересувал се той.
- Как да не плача? Десетилетия вървях към целта, но не я стигнах, изгубих я. Сега нямам сили, а и няма път напред. Няма го извора, от който мога да се напия!
- Обърни се. Ей там, зад теб, до края на пътеката, по която си дошъл, тече обикновено поточе.
Човекът се обърнал и видял в далечината незабележим храст; в сянката му бил изворът.
- Господи, това е същият извор, който търсех! Как не съм го забелязал, та нали тичах зад онези храсти по малка нужда! Ние седяхме там с приятели, разсъждавайки за фонтаните и водопадите, за реките и океаните, хвърляйки в падината празните бутилки! Водехме там жени, цялата трева е изпомачкана! Тръгвам към извора, целта е толкова близка!
- Как ще стигнеш до него? В живота няма обратен път - тъжно се усмихнал мъдрецът.
ПРИТЧА ЗА КРИТИКАТА
Както и да въртим, по-добре от древните не бихме го казали:
Един будистки майстор прочел на учениците прекрасен текст, който трогнал всички. Учениците веднага попитали:
- Кой го е написал?
- Ако кажа, че е Буда, вие ще благоговеете пред текста, ще поставяте всяка сутрин върху него цветя и ще се покланяте. Ако кажа, че текстът е написан от патриарх, ще изпитвате голяма почит, но няма да се прекланяте пред него така, както пред текст на Буда. Ако кажа, че авторът е бил монах, може би ще се смутите. А ако научите, че текстът е написан от нашия готвач, просто ще се посмеете - отвърнал учителят.
(Това е много известна будистка притча. Написана е явно от готвача на Буда. Публикувам я, за да знаят авторите как се създават мненията в света на литературата и изкуството и да не хранят излишни илюзии.)
