САМО МИГ

Пантелей Матеев

Отвикнал съм да бъда
разнежен до сълзи -
животът ме направи мъдър
и всеки унес угаси.

Затуй ли се зачудих,
че в неприветния хотел
таз заран се пробудих
с усмивка на дете?

Дори не се запитвах где съм,
а знаех само, че навън
денят се е надвесил
и буди моя сън.

Аз скочих бодро и разтворих
прозореца и се засмях
срещу засмените простори
над сънната земя.

И вслушах се - съзвучен
трепти на утрото гласа:
клокочат нейде ручеи
и свирят косове в леса.

Това бе Търново - над Янтра
надвисналият чуден град -
със къщите паянтови
от стар, забравен свят.

Насреща са Трапезица и Царевец
възправили разлистен рът -
над тях денят разгаря се
и грее в младата гора.

О, гледай, слушай, пътнико,
подгонил шумни градове -
сърцето ти докато тръпне
като на радостен човек!

Че в мигове лъчисто бистри
човек не може да е глух и сляп -
той вкусва радостите чисти
като със труд спечелен хляб.

Поне за миг презри и забрави ги -
онези тежки мисли - зли тегла,
духът ти лек да се издигне,
като над Янтра - бялата мъгла!

30-те г.