Новите книги от плевенски автори през тази есен все по-често ни изненадват. Вече е факт романът на Владимир Карамишев “Беше ден първи”. Авторът е член на Дружеството на плевенските писатели. Това е неговата трета книга. Първата впечатли читателите с мемоарния си характер - “Коледно откровение”. Тя го легитимира в литературната плевенска нива. Втората книга бе с любовни разкази - “Половината от живота”. Тя излезе в края на миналата 2010 година. А през тази вече сме свидетели на един сериозен жанр, какъвто е романът. “Беше ден първи” е реализиран от книгоиздателство “Северно ехо”, което издаде и книгата с разкази на Карамишев. Тематично романът не изменя на обикнатата от автора тема за любовта. Книгата е посветена на съпругата му Донка, с която заедно вървят вече шестдесет години.
“Беше ден първи” е разказ от първо лице. Разказва живота си една млада жена - от най-ранното си детство до възрастта, в която човек вече е научил много горчиви истини за живота, преживял е разочарования, понесъл е шамари и предателства, но е и открил истинските хора. Онези, които няма да те предадат, когато пропаднеш в пропаст, които няма да ти спретнат зад гърба капан, които те гледат в очите честно и открито, и на които можеш да имаш доверие. Младата жена, която ни разказва своя живот, откровено признава своите лутания и грешки, впечатлява ни със силния си характер и непосредственост. Тя е красива - не само тялом. Разбираме го, навлизайки навътре в повествованието. Тя е личност, която се опитва да постигне в живота си всичко сама, да разчита само на себе си, да прави нещата както трябва, да не лъже и да не шикалкави, да бъде творец, да се стреми към реализация в професията си, да създаде свое семейство, да отгледа деца. Тя е образ, в който може да се огледа всяка жена. Другата страна на медала обаче ни показва разочарованията й от начина, по който света я възприема. И по-точно мъжкият свят. Защото жената наистина се проецира в живота през очите на мъжа, който я обича, но в същото време тя е възприемана от този мъжки свят не като равноправна. Имало е времена, в които мястото й е било категорично ясно - тя е била домакиня, майка, слугиня, любовница или проститутка, но никога не е била равноправна личност. По-късно тези времена се промениха и жената се превърна наистина в равноправен член на обществото. Но това е външната реалност. Психологията трудно се променя. И досега в повечето случаи на жената се гледа просто като на…жена. Хубавичка, приятна, за забавление и развлечение, или за слугинстване и работа. Много жени са принуждавани да постигат нещата в живота си като продават тялото си. И това не е откровена проституция, но какво е тогава? Може ли такава жена да опази чистотата на духа си, вътрешната си същност? За всеки е различно и трудно. Това е пробният камък, в който жената открива себе си като личност. Да не позволи да бъде само вещ за употреба. Сложна е материята, която разнищва в този роман Карамишев. Многопланова, с много образи, носещи характерни за времето черти. Отношенията на хората в този роман не са изолирани от обществената канава, напротив - много от нещата в живота на неговата героиня се определят от хората, с които общува или й се налага да има професионални взаимоотношения. Сигурна съм, че когато читателят чете този роман, той непременно ще си спомни за подобни случки от своя живот и време. Затова и толкова непосредствено се възприема повествованието. То тече леко, непринудено и те примамва да четеш, още да четеш, да видиш какво ще се случи с живота на тази толкова изстрадала жена и нейните спътници - противници и приятели. Да достигнеш до финала, който е логичен и обоснован.
Романът на Владимир Карамишев “Беше ден първи” има своите добри художествени качества. Може по-претенциозният читател да намери и кусури, но обикновеният човек, за когото е предназначена тази книга, със сигурност ще изпита удовлетворение от прочетеното. Защото простичките неща в живота са най-истински и стойностни.

Татяна Любенова