ЗАЩО СА БИЛИ ДЕПОРТИРАНИ ЧЕЧЕНЦИТЕ И ИНГУШИТЕ
превод: Литературен свят
За депортацията на чеченците и ингушите е известно практически на всички, но истинската причина за това преселение знаят малцина.
Още от януари 1940 г. в Чечено-Ингушска АССР действала нелегална организация на Хасан Исраилов, поставила си за цел откъсването от СССР на Северен Кавказ и създаването на негова територия на федерация от държави на всички планински народи на Кавказ, освен осетинците. Последните, както впрочем и руснаците, живеещи в региона, според Исраилов и неговите сподвижници трябвало поголовно да бъдат унищожени. Самият Хасан Исраилов бил член на ВКП(б)и някога бил завършил Комунистическия университет за трудещите се от Изтока „Й. В. Сталин”.
Политическата си дейност Исраилов започнал през 1937 г. с донос срещу ръководството на Чечено-Ингушската република.
Първоначално Исраилов и осем негови сподвижници сами попаднали в затвора за клевета, но скоро се сменило местното ръководство на НКВД, Исраилов, Авторханов, Мамакаев и другите му съмишленици били пуснати, а на тяхно място затворили онези, срещу които те написали доноса.
Но с това Исраилов не се успокоил. В онзи период, когато англичаните подготвяли нападение срещу СССР (по-подробно за това виж в статията «Как Англия обичаше Русия»), той създава нелегална организация с цел вдигане на въстание срещу съветската власт в момента, когато англичаните дебаркират в Баку, Дербент, Пот и Сухум. Но английските агенти поискали от Исраилов да започне самостоятелни действия още преди нападението на англичаните срещу СССР. По поръчение от Лондон Исраилов с бандата му трябвало да нападнат местата в Грозни за експлоатация на нефт и да ги изкарат от строя, за да създадат недостиг на гориво в частите на Червената армия, сражаващи се във Финландия. Операцията била определена за 28 януари 1940 г. Сега в чеченската митология този бандитски рейд е издигнат в ранг на национално въстание. В действителност имало само опит да се запали нефтохранилище, отблъснат от охраната на обекта. Исраилов с остатъците от бандата си минал в нелегалност - намирайки се в планинските аули, бандитите с цел самоснабдяване от време на време нападали продоволствените магазини.
Но с началото на войната външнополитическата ориентация на Исраилов рязко се променила - сега той започнал да се надява на помощ от немците. Представители на Исраилов преминали линията на фронта и предали на представител на немското разузнаване писмо от своя ръководител. От немска страна за Исраилов започнало да отговаря военното разузнаване. Опекун бил полковник Осман Губе.
Този човек, аварец по националност, се родил в Буйнакски район на Дагестан, служил в Дагестанския полк на Кавказката местна дивизия. През 1919 г. се присъединил към армията на генерал Деникин, през 1921 г. емигрирал от Грузия в Трапезунд, а после в Истанбул. През 1938 г. Губе постъпил на служба в Абвера, и от началото на войната му обещали длъжността началник на «политическата милиция» на Северен Кавказ.
В Чечня били изпратени немски десантници. Сред тях бил и самият Губе, и в горите на Шалински район заработил немски радиопредавател, осъществяващ връзката на немците с въстаниците. Първото мероприятие на въстаниците бил опитът за срив на мобилизацията в Чечено-Ингушетия. За втората половина на 1941 г. броят на дезертьорите бил 12 365 души, отклонилите се повиквателна - 1093. По време на първата мобилизация на чеченците и ингушите в РККА през 1941 г. се планирало да се формира от техния състав кавалерийска дивизия, но при нейното комплектоване успели да призоват само 50% (4247 д.) от наличния мобилизационен контингент, а 850 души от вече набраните след отиването на фронта веднага минали към противника.
Две години след първия си рейд - на 28 януари 1942 г. Исраилов организира ОПКБ - «Специална партия на кавказките братя», чиято цел е «създаването в Кавказ на свободна братска федеративна република от държави на братски кавказки народи по мандата на Германската империя». По-късно той преименува тази партия в «Националсоциалистическа партия на кавказките братя». През февруари 1942 г., когато хитлеристите завзели Таганрог, сподвижникът на Исраилов бившият председател на Леспромсъвета на Чечено-Ингушката АССР Майрбек Шерипов вдига въстание в аулите Шатой и Итум-Кале. Аулите били скоро освободени, но част от въстаниците се оттеглили в планините, откъдето провеждали партизански набези. Така, на 6 юни 1942 г. около 17 часа в Шатойски район група въоръжени бандити по пътя към планините със залп обстреляла камион с пътуващи червеноармейци. От пътуващите 14 души били убити трима, а двама ранени. Бандитите се скрили в планините. На 17 август бандата на Маирбек Шерипов фактически разгромила районния център на Шароевски район.
За да не се допусне завземането от бандитите на обектите за нефтодобив и нефтопреработка, в републиката се наложило да влезе една дивизия на НКВД, а също така в най-тежкия период на Битката за Кавказ да се пренасочат от фронта воински части на РККА.
Но дълго не се удавало да бъдат заловени и обезвредени бандите - някой предупреждавал бандитите и те успявали да избегнат засадите и да извеждат подразделенията си под ударите. И обратно, обектите, нападани от тях, често оставали без охрана. Така преди нападението на районния център на Шароевски район от райцентъра били изведени оперативна група и войсково подразделение на НКВД, които било предназначено за охрана на районния център. Впоследствие се изяснило, че бандитите били покровителствани от началник отдела по борба с бандитизма на ЧИ на АССР подполковникът от ГБ Алиев.
На 7 ноември 1942 г., на 504-я ден на войната, когато хитлеровите войски в Сталинград се опитвали да пробият нашата отбрана в района на Глубокая балка между заводите «Червен Октомври» и «Барикади», в Чечено-Ингушетия войските на НКВД при поддръжката на отделни части на 4-ти Кубански кавалерийски корпус провели спецоперация по ликвидиране на бандитските формирования. В боя бил убит Майрбек Шерипов, а Губе бил заловен през нощта на 12 януари 1943 г. в района на село Акки-Юрт.
Но бандитските нападения продължили, благодарение на това, че бандитите били поддържани от страна на местното население и местното началство. Независимо, че от 22 юни 1941 г. до 23 февруари 1944 г. в Чечено-Ингушетия били убити 3078 участници в банди и взети в плен 1715 души, било ясно, че докато на бандитите някой дава храна и кръв, е невъзможно бандитизмът да бъде победен. Именно затова на 31 януари 1944 г. било прието постановление на ГКО на СССР № 5073 за премахване на Чечено-Ингушска АССР и депортация на населението й в Средна Азия и Казахстан.
На 23 февруари 1944 започнала операция «Чечевица», в хода на която от Чечено-Ингушения били изпратени 180 ешелона по 65 вагона всеки с общ брой преселвани 493 269 души. Били иззети 20 072 единици огнестрелно оръжие. При оказване на съпротива били убити 780 чеченци и ингуши, а 2016 - арестувани за пазене на оръжие и антисъветска литература.
В планините успели да се скрият 6544 души. Но много от тях скоро слезли от планините и се предали. Самият Исраилов бил смъртоносно ранен в бой на 15 декември 1944 г.
http:opoccuu.com