Четиво за прокурори и разследващи журналисти

Румен Воденичаров

„Зеленото хапче се завръща” гласи новата реклама на фармацевтичния гигант „Софарма”. За да се завръща значи хапчето трябва да е предлагано някога по нашите места. Но струва си да се вторачи човек в наименованието на лекарствения продукт за да разбере, че става въпрос за познатия на всички илач АНАЛГИН ХИНИН, незнайно защо прекръстен на  АНАЛГИНХИН.

Защо ли са изпуснати две буквички?

Като специалист и квалифицирано лице на НИХФИ -  мозъчният център на обединението „Фармахим” от 1970 до 1997 год. липсата на двете буквички породи у мен съмнения, които се опитах да разсея с помощта на Интернет, но се получи следното:

Комбинираните български препарати срещу болка и треска  ТЕМПАЛГИН (темпидон + аналгин) и АНАЛГИН ХИНИН (аналгин + хинин) се наложиха  още през 60 -те години, защото изпълняваха изискването да бъдат качествени и ефективни. По това време директор на НИХФИ беше проф.Любен Желязков, широко скроен учен и човек, който мотивираше сътрудниците си за разнообразни научни изследвания. Оказа се, че допълнителните активни съставки темпидон и хинин усилват и удължават 2-3 пъти болкоуспокояващото действие. Що се касае до третото изискване, а именно препаратът да бъде безопасен, то също беше спазено  с оптимално съотношение на съставките от 1:5 до 1: 10, при което отношението ПОЛЗА:ВРЕДА оставаше приемливо. Българите си лекуваха състояния на треска и болка без рецепта, купувайки „зелените хапчета ” за жълти стотинки. Тези, които имаха алергия към хинин бяха по-внимателни, а махмурлиите  не се разделяха с тях и бяха много благодарни на фармацевтите.

Българските аналгетици вървяха много добре на огромния пазар на бившия СССР. България беше и най големия износител на аналгин в Европа. След промените 70% от тяхното производство, макар и силно намаляло, продължи да отива за Русия и Украйна. Много търговци направиха първия си милион купувайки от нашите заводи продукти на държавни цени и продавайки по европейски цени на бившите си партньори  по СИВ. Докато„сините ” се силеха да събарят паметника на Съветската армия, те не усетиха  как по-предприемчиви демократи като Стефан Софиянски, Любо Пъпката и Огнян Донев, приватизирали ХФЗ-София продължиха (без фанфари като Евгени Бакърджиев) да изнасят продуктите на новата фирма „Софарма” (най-вече аналгетици)  за мегаполиса Москва, сключвайки взаимно изгодни договори с кмета Юрий Лужков.

Така след разпадането на „Фармахим”,  „Софарма” оцеля, а собственикът и се замогна благодарение на Москва. Тримата приватизатори говореха едно, а вършеха друго. Спомням си  интервюто на Пъпката в „24 часа” по време на войната в Ирак озаглавено „Обичай България - подкрепи САЩ ….!”. Беше пропуснал само …..”И търгувай с Русия!”. Извърши се както му е редно и пререгистрация на лекарствените продукти, произвеждани по технологии от времето на социализма. Последната регистрация на „зеленото хапче” АНАЛЬГИН-ХИНИН (200:50 мг) в Русия носи  номер П-8-242 № 008778/16.02.2005 г.

Но странно - в България зеленото хапче изчезна от аптеките. Хората недоумяваха. Мастити учени започнаха атака срещу препаратите на база аналгин и по-специално срещу комбинираните препарати: темпалгин, аналгин-хинин, седалгин, седалгин-нео. Приписаха им множество странични ефекти, токсичност и даже канцерогенност. Да се чуди човек на моята възраст как е оцелял като цял живот се е лекувал с наши лекарства.

Паралелно по БНВ и bTV започна агресивна реклама на аналгетици на базата на ПАРАЦЕТАМОЛ. Включващ телевизора: сутрин - ФЕРВЕКС, на обед - ПАНАДОЛ, вечер -КОЛДРЕКС. Фирмите вносителки  „Санита”, „Колиман” и „Глобал медикал” започнаха първоначалното натрупване на капитала. От българския пазар да изчезнаха последователно комбинираните препарати с добрия стар и евтин аналгин. Гласът на терапевти като д-р Иван Узунов, че нашият “Аналгин Хинин превъзхожда вносните препарати” остана глас в пустиня.

Може би забелязахте че пререгистрацията на „зеленото хапче” в Русия се извършва  през 2005 год. Излиза, че след като „Софарма” харизва на изброените фирми нашия пазар на аналгетици на базата на парацетамол (интересно срещу какво?) под предлог, че нашите препарати са ретро, фирмата продължава масирания износ на аналгетици за руския пазар. Голям пазар - големи печалби.

През последните години Американската агенция за храни и лекарства (FDA) за нещастие на Огнян Донев и компания публикува данни, които измениха съотношението ПОЛЗА:ВРЕДА за препарати с хинин към 1:1. Имало 23 смъртни случаи от предозиране с хинин при самолечение на нощни крампи (от аритмия) и дори причинен белодробен оток. В Съединените щати лекарите все още  предписват таблетки хинин сулфат под названието Квалахин, но FDA забранява на фирмите да пускат на пазара неодобрени от нея продукти, съдържащи хинин.  Това означава, че препарат като аналгин хинин просто не може да мине в САЩ без сериозни клинични изпитвания. Клиничните изпитвания обаче струват пари, много пари.

Тъй като Русия следва плътно директивите на ЕС и СЗО за Добра Производствена Практика (GMP) много вероятно е строгият контрол за терапевтичните дози на хинина да се засили.

Решението идва от перифразиране на мисълта на Сталин:

„Има втори активен компонент (хинин) в зеленото хапче - има проблем. Няма хинин като активна съставка - няма проблем!”

Гениално просто! Предполагам, че го е предложил Пъпката, който единствен макар и доста формално  има нещо общо с медицината.

Хининът се записва върху опаковката  като ….помощно вещество (?!) и му се приписва действие не на мек антипиретик и аналгетик, а ролята на подобрител на вкуса. Антихуманната приумица за сетен път показва, че в демократична България законът е  „Врата у поле”, защото веднага се прескача чл.30, ал 2 на българския Закон за лекарственитае продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), който гласи: „Лицето (в случая Софарма) представя резултати от необходимите предклинични и клинични изпитвания в случай на  лекарствен продукт (в случая АНАЛГИНХИН), съдържащ активни вещества ( в случая аналгин и хинин хидрохлорид)  с добре установена употреба, които не са били използвани  в предлаганата комбинация за терапевтични цели“.

Вече споменах, че пълни клинични изпитвания струват няколко милиона и изискват поне 2 години време. Защо тези милиони да не се използват за нещо по-практично например за закупуване на някой тиражен вестник. Олигарх без СМИ е като оса без жило.

Някой (няма друг освен Изпълнителната агенция по лекарствата) си е затворил очите, протягайки ръка. За първи път в историята на фармацевтичното производство силно действащ алкалоид като хинин, който може до причини  до 10 странични ефекти (треска, глухота, отслабено зрение, диария, запек повръщане сърцебиене и др.), а при предозиране  (стават грешки) може да доведе до смърт се „пробутва” през държавен контролен орган като невинна помощна съставка.

Това е все едно навремето, когато съвсем легално  ХФЗ-София  произвеждаше препарата АЦЕТИЗАЛ-АМФЕТАМИН (90:10), съзнателно да се скрие от купувача наличието на наркотика. Абсурд. Скандалът и уволнението биха били неизбежни.

Не започна ли да ви гложди съмнението, че има някаква нечиста игра, драги читатели и потенциални потребители?

Ако за замяната на зеленото хапче с Колдрекс и Фервекс  може би е имало картелно споразумение между производители и вносители, то за разрешителното за производство на  „зеленото хапче” работата  намирисва на хипер корупция. Тримата милионери просто са си платили.

Колкото и да са се охарчили те, спонсорирайки ИАЛ, проста сметка показва, че бързо ще си възвърнат загубата. Ето как:

За 10 таблетки от „простия” еднокомпонентен Аналгин (500 мг) т.е. за 5 грама аналгетик  българите плащат  1 лев.

10 таблетки АНАЛГИНХИН (250 мг аналгин + 25 мг хинин хидрохлорид) съдържащи  2.5 грама обявен аналгетик българинът ще купува за 3 лева. Ако приспаднем стойността на хинина излиза, че доверчивият гражданин ще посрещне „завръщащото се хапче” с 5 пъти по-висока цена. Ето така „невидимата ръка на пазара ” регулира цената на продуктите, както ни поучават либералните икономисти (в Русия ги наричат либерасти).

А колкото до внушението , че горчивият хинин се включва в Аналгинхин  като овкусител ще трябва да припомним на почитателите на зеленото хапче, че то се обвива с филм и така минава покрай рецепторите в устата на потребителя транзит.

Другояче са прилагали хинина военните лекари  в Болницата за симуланти на Австроунгарската армия по времето на храбрия войник Швейк като са ги карали да ближат хинин на прах без вода. „На оня дето се преструваше на парализиран му бяха достатъчни 3 хинина, една клизма и един ден пост - и си призна” разказва един от симулантите, който не искал да лежи в окопите на Първата световна война.

Не е лошо един разследващ журналист или по-добре един прокурор да тръгне по горчивите дири на „зеленото хапче”, за да разкрие точната технология, по която фармацевтични олигарси със стари соцтехнологии печелят нови лесни милиони на гърба на объркания български потребител.

Защото чл.7 на ЗЛПХМ гласи: „Притежанието на разрешение за производство не е основание за освобождаване от отговорност“.