Жак Ромен

превод: Никола Инджов

Това е бавният гвинейски път.
Смърт с теб върви и смърт те води.
И ето ги могъщите клонаци
на джунглата. И вятър побеснял
разхвърля тежките и вековечни
перчеми на тропическия лес.
Това е бавният гвинейски път.
Дедите твои те очакват
с нозе, нагазили в старинен прах.
Говорят бавно все едно и също,
но в ручеите виждат смърт.
Очакват те дедите твои, те
усещат да се връщат твойте стъпки
и как във ручеите чисти трепват
втечнени вече скелети на хора.
Това е бавният гвинейски път.
Ни палми, ни тамтами те посрещат
из тази черна джунгла, в тази черна
страна на черните лица. Под задимено
небе, от птици накълвано,
просветва локва - странното око
на времето с клепачи-храсти.
Но само там и до водата, само
в спокойните колиби и в дома
на твоите деди ще можеш
главата изнурена да подпреш
на камъка свещен на твоя род.