КРЪСТОПЪТ НА ИЗКУСТВАТА – ЕСЕН

24 септември 2011 година. Отново бяхме на Кръстопът. Но не като символ на спирането за размисъл. Не и като символ на изправянето пред почти неразрешима дилема. Това бе кръстопътят, където различните изкуства си подават ръка, за да продължат напред под нова форма - формата на единението. Защо ли? Защото целта на всички изкуства е постигането на хармония и красота. Само изразните средства за различни. А кой би бил най-добрият ни вдъхновител, ако не беше природата? Нека си припомним Новалис и произведението му „Учениците от Саиз”! Открих Кръстопътя именно с цитат от това произведение:
„… поетичното изкуство е било най-любимият инструмент на истинските приятели на природата, а нейният дух се явявал най-ясно именно в стиховете.”
Единственото, което можех да добавя е, че - не само в стиховете.
Аз и Веселка Христова - като организатори, - направихме кратка ретроспекция на първия ни „Кръстопът на изкуствата - Лято”. Вие можете да си го припомните на този адрес - http://vessislava.blogspot.com/2011/07/1.html.
Дадохме си сметка, че нашият празник на изкуствата набира популярност дори и отвъд пределите на Родината. След като споделих за него с моя нова приятелка в интернет, успях да прочета и нейния поздрав за хората, които обичам - а това са именно моите приятели от Кръстопът на изкуствата. Христина Михайлова Панджаридис. През лятото тя и нейният съавтор Димитър Стоянов представиха новия роман „Ярост”. Ето и едно от нейните тристишия, посветени на прехода от лято към есен - онзи полусезон, който Едгар Алан По нарича „междуцарствието на сезоните”:

Есента прохожда
за ръка със слънцето,
а после със студа

Първите, към които се обърнахме с молба да представят своите произведения бяха художниците и приложниците, а именно - Катя Торошанова, Иван Луджев (съорганизатор от страна на Долна баня), Светослав Кьосев, Георги Цветанов и Павлина Йосева. Както Иван ни изненада със своето дар слово, достойно и за литературата, а Павлина - със своите картини, предвид това, че е по-позната с майсторството на стиховете си, - така и господин Цветанов, освен че ни разказа предисторията на своите картини, ни посвири на окарина, която е най-вдъхновяващия го инструмент.
И като стана въпрос за музика, отново се насладихме на майсторски овладения акордеон, както и на гласовите данни на Ангелина Черешарова и нейните ученици -Зорница Георгиева и Ангел Даков.
Преминахме към литературата. За съжаление, прозата често е пренебрегвана на такива мероприятия. Може би, защото е по-подходяща за четене, отколкото за слушане? Въпреки че братята Красимир и Евгени Георгиеви предпочетоха да оставят книгите им да говорят вместо тях, то Пенко Пенков прочете великолепния си хумористичен разказ „Педро и Шльосиндра”, а аз моята импресия - най-плавният преход между проза и поезия, - „Мъжете в моя ден”.
Тогава вече дойде часът на поетите - лично от Райчо Русев, Веселка Христова и Павлина Йосева и задочно от авторите на проект „4″ и едноименната ни книга - Ина Крейн, чиято премиера на нов сборник разкази „Родници” чествахме само преди четири дни, Иван Христов, Павлина Гатева и аз.
След като разгледахме произведенията на различните представители на изкуствата, под акомпанимента на Ангелина, Зори и Ангел, ние се отправихме на частно парти в станалия култов вече за нас ресторант „Арония”.
На следващия ден, 25.09.2011 г., нямахме специална програма, но както винаги, най-весели са импровизираните дейности. Ангелина и Красимир ни запознаха с изкуството на точенето и печенето на традиционна българска баница, а на изпроводяк (каква хубава, позабравена българска дума), собственикът на хижа „Гергиница”, приютила ни както за официалната част на нашия празник, така и за една спокойна нощ - Димитър Зафиров, - ни омая с историята на Долна баня. Разбира се, винаги можете да прочетете за нея в интернет, но да я усетите - само ако бъдете там, до него.
Разделихме се с нежелание, но с обещание за нови срещи - най-късно на следващия „Кръстопът на изкуствата - Зима”.

Весислава Савова