МЕРЕНА РЕЧ

Не мисля за конкурси. Меря дълго
речта си. Съвестта ми
                    е везната.
С тихо творение,
                    с въздишка, с изповед,
безкористно Пространството зареждам
с енергията на
                   “Промени - себе си!”

Предал си, завидял си -
                    изплюй камъчето,
преди да се обърне пак колата
с мечтите ти,
                   с невинни непознати.
Всички сме клонки от едно дърво,
                   приятели!

И, колкото да бием барабана:
“Различен съм!” -
                 гигантските вълни
ще пометат и нашите стени,
ще ни затрият
                от лицето на Земята.

Ще ни спаси ли
                мерената реч
от минало - несвършено?
                Мечтая си
да споделя с поне един от вас
спасителния пояс:
                Осветете
съдбите си
                с прожектора на Истината!
Бръкнете
                в непрогледната тъма.
Не се стъписвайте,
                в началото бе хаос.
До Словото:
                “Да бъде Светлина!”


Елена Вълкова - ЕСЕНЕН САЛОН ЗА НЕПРИЗНАТИ