ЕСЕНЕН САЛОН ЗА НЕПРИЗНАТИ
1.
Деца на уважавани родители
да кривнат от утъпкания път
в изкуството!…
Не сте, не сте със всичкия си!
И как Салоните ще се търпят
с картините ви? С тези балерини
прозяващи се?
С тази “Мъка” ?
ВЪН,
нещастници цапачи,
музиканти,
като Бетовен. Глух е като пън,
а искал всички да му свалят шапка,
като на Княза.
Бил - духовен Княз!…
Защо са му пари? Нали са „жалки”
и скоро нямало да са на власт?
И няма да растат
цветя на злото,
щом всеки е свободен да твори?
А дотогава…
стълб на Обществото
ще бъдем ние.
Мръсните пари.
2.
„Аз ли не знам, че алкохолът
бавно и сигурно ще ме убие…”
Модилиани
ЗЛА ВЕЩИЦА Е МОЯТА СЪДБА.
Не ме осинови и ти, Париж.
Не ме залюби
и Славата,
макар че се сношава
с кого ли не…
Отблъсква ви жабарчето
с вида си
и най-вече - със дъха си…
Да спра да пия ли?
Ще се напия,
за да прекъсна пъпната си връв
с орисаното раждане.
От пристави,
описващи семейните реликви…
За малко да се свържа
с Моя Свят…
Душата му да нарисувам
с една линия…
Кой ще даде за нея чаша вино?
3.
ОТВАРЯМ ЕСЕНЕН САЛОН В СЪРЦЕТО СИ
за вас, художници,
поети, музиканти,
незнайни за червения килим
с наградите,
обвързали се с кръста:
Творецът е
и пратеник на Бъдещето.
Той е обречен да остане сам,
докато го настигнат
поколенията.
Сега сте с фракове от бронз,
от мрамор.
Картините ви -
златоносна мина
за спазарилите се със Смъртта:
„Като го взема,
почвай да наддаваш”.
Това е обществото, тъй разбира
Изкуството,
излязло вън от рамките
на царедворството,
на скудоумието.
Тъй усмирява - и прославя
лудите!
