НОКТЮРНО

Обичам среднощния шепот
                  на летния дъжд.
След дни, като нива без сянка,
                  как да не сърадваш
на Земята? Тъй страстно я люби
                  Небесният мъж!
Дано не си тръгне веднага,
                  неделя е, празник е.

Напъпила роза притваря очи,
                  ужким спи,
но жадно лови всеки звук,
                  вече всичко разбира.
След малко и тя се унася,
                  почти зазори,
а страстният шепот в тревите
                  не спира, не спира…


Елена Вълкова - ЕСЕНЕН САЛОН ЗА НЕПРИЗНАТИ