“ХУБАВА СИ!”

             на Яна и Ванеса

Тя е още дете
             и пъпчица,
оглеждаща се в мечтите
на съученици, батковци.
Сърчицето и се събужда
за най-сладкия шепот:
            “Хубава си!” -
гърдичките розовеят
като първите майски черешки,
косите и отдалече
          ухаят на папрат,
                           на еньовче,
спират дъха на вятъра:
          ”Каква тополка!” -
на границата
между лазурното детство
и бурите на Любовта.


Елена Вълкова - ЕСЕНЕН САЛОН ЗА НЕПРИЗНАТИ