АТЕЛИЕ

                          На Георги Борисов

Той си няма свой дом. Само ателие,
в което премръзват даже картините,
макар че са жива жарава от багри…
И конете препускат
                               сред кобилки, жребчета,
няма как да се свре между тях, да се сгрее.
Не е вече дете,
все по-трудно се справя
със бита, неразбиращ от
свещенодействие
пред светлината…
Но той и се врече
за цял живот:
да не поглежда несгодите.
Да не разпъва сергии пред Храма.
Да не забравя, че е Художник!
Знаем ли какво ще яде днес, хора?


Елена Вълкова - ЕСЕНЕН САЛОН ЗА НЕПРИЗНАТИ