БЕЗГЛАГОЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Красимира Стойнова

БЕЗГЛАГОЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Гори красиви, български гори,
букаци и дъбрави, урви тясни,
по върхове ви - утринни зари,
а на дървета - птици сладкогласни!

Поля зелени, български поля,
долини, равнини, цветя омайни,
полюшнат злак от дъхава трева
на билки лековити и незнайни!

Реки кристални, български реки,
прохладни, лъкатушещи потоци,
звънливи песни - пролетни води,
пенливи, шумни, буйни водоскоци!

Селца китати, български селца,
като шевица на родопска дреха,
момински смях и свада на деца -
червени, здрави - майчина утеха!

Море безбрежно, българско море,
а пясъците - дюни, броеница;
блестящи чайки, буйни ветрове,
пътека лунна, златна огърлица!

Небе лазурно, българско небе,
Вечерницата - нощем обозрима;
тъкана черга в пъстри цветове -
България - страна неповторима!

3.12.2007 г.

(полет Колумбус -Виена)


ШЕПОТ

Лежа в тази нива край близкия слог
и гледам в небето. Какво ли е Бог?
Той толкова много на мен ми е дал,
от хляба за хората - такъв голям дял:
природата пъстра за мойте очи,
със хиляди краски, облени в лъчи;
дечица и майка, и здраве, живот;
на масата имам и питка, и плод,
и вино червено - да стопля кръвта,
и тази тук нива, от моя баща,
и къщичка с покрив - да пази от дъжд.
О, Господи, Ти милостив, вездесъщ!
Как ли на Теб ще се аз отплатя?
Как ли ще бъде възможно това?
Но вятърът тихо полюшна трева
и Бог сякаш каза: „Плати с доброта!”