СЕЯЧИ

Радован Павловски

превод от македонски: Роман Кисьов

СЕЯЧИ

Заровихме ръждясалите плугове в земята
със семето копнеещо за дъжд и за наследство
и като богове ние седнахме да отпочинем
Водите забързано дишат и възобновяват
своя кръг изпокъсан от приливи
Една жена иззад разбоите
наблюдава изгрева на месечината
и нейната целувка кръжи по света
Аз подвързах горите със въже
пуснах реките от изворите
и я целунах за да живее като родилка
На мене Сеячът
ми се отваря и плод със горчиви семена
И тях ще посея
Растежът е красота
Лежа на браздите като на струни
и слушам музиката на растежа
Мен ще ме откриете под стрехите на гората
как дъхтя във недоразцъфналите цветове.
Застани пред мен
дълго да се гледаме в очите
и да защитаваме
Онова което ще ни се роди
Това е
първата пролет след потопите.


СЛЪНЦЕ ЗА КОЕТО ЗМИЯТА НЕ ЗНАЕ

Има една мрачна колиба
и едно слънце над покрива
за което змията не знае.

И има един черен народ
който търси това слънце.
И има една девойка-слънце
със която се разхождаме по морски брегове
а гласът ни е заробен във каменна гора.

Има едно слънце за което змията не знае
слънце което не залязва.
Има едно време което само на мен
на ухото ми пее.

Има не е това да няма
Красота
която е напуснала своята мрачна колиба
и се е заселила във моята звезда.


МОЯТА ЗВЕЗДА Е МОЕ ЖИЛИЩЕ

Когато дойде оня миг завет да оставя
на кого и защо във своето време
с перото химни пея
като птицата която с клюна си претърсва
във земята зърно така и аз
щом във полета се отдалеча
със слънцето през всичко което съм преминал
това което в миналото мое е било
пак да бъде мое
във бъдещето живо
Това което се е родило
от моето сърце
и от моята земя
да не се отроди от рода
нека така да си остане
съхранено в цялост
във мига каквото е потекло
на земята да се задържи
а и то от небе
в земя корен да пусне
Моето съзвездие е моят народ
Моята звезда е моето жилище.