ИЗ „КРИВО КОЛЕЛО” (1983)

Иван Николов

НАПРАВИ СИ САМ!

Мисля, че при тия наши нрави
имам опит
            и отлично знам:
който иска нещо да направи,
по-добре да си го прави сам!

Уж съм непрактичен, уж съм анти-
въртокъщник,
                  но за моя чест
куп неподозирани таланти
съумях да проявя до днес.

Колко му е? Запретни ръкави,
подбери суров материал
и ще видиш
                 как само се прави
онова, което си избрал!

Правих си деца (прости ме, боже!),
трудих се като впрегатен кон…
Хайде, плочки в банята да сложа.
Вентилатор. Бойлер. Телефон.

То, аслъ, човек да хване шия
от безсмислено пролята пот…
Етажерки. Циклене. Туршия.
Нафта. Бюрокрация. Компот.

И да има място за тревога,
криво-ляво доживях до тук…

А над онова, което мога,
нека се поблъска някой друг.


ГОЛА ИСТИНА

Как ни обърка тая днешна мода!

И трябва да се взираш доста длъжко,
докато различиш между народа
кое е женско и кое е мъжко.

Не знам какво сте виждали и чули,
но в интерес на истината гола
твърдя,
         че вече не вървят патрули
по границата между двата пола.

Животът е достатъчно заплетен,
та никой досега не е описал
въпросната тенденция -
                                     в конкретен,
а след това и в обобщаващ смисъл.

Аз не очаквам да ме разберете,
не се надявам да ме извините,
но знам жени -
                     по-мъжки от мъжете
и знам мъже -
                     по-женски от жените.

В дела сегашни или предстоящи
нагазил като в кукувича прежда,
не е достатъчно да вържеш гащи,
а трябва нещо повече, изглежда.

Сега разбирам оня, който пъшка,
но аз ще го предупредя навреме:

- Любезни, тая работа е мъжка,
виж някоя жена да се заеме!


ГОЛЯМОТО ЯДЕНЕ

Враг съм на басни и намеци груби,
срещу всякакви притчи стоя бикоглав…
Но аз, който съм хранил копринени буби,
знам техните навици
и техния нрав!

Първо, трябва да купиш кутийка семе,
едно скеле в сайванта след това да сковеш,
малко търпение,
малко хубаво време
и виж как се люпи проклетата гмеж!

Те са пъпчиви, безцветни, воднисти,
но си точат зъбите с вид деловит:
дай им само купчини черничеви листи
и ела се любувай на добър апетит!

В злака на шумата челюсти впили,
от лакомия огънали гръб,
цял легион консуматори мили
дъвкат каквото им падне на зъб.

Вие постъпвайте, както решите,
но вечер,
когато останем сами,
препоръчвам на всички памуче в ушите…

Голямото ядене вънка шуми!


ЛИЛИПУТИЯ

Питайте босия или обутия,
нека ви кажат мъдрец и неук:
Има такава страна
Лилипутия.
Нейде наоколо. Някъде тук.

Нито в Америка, нито в Европа
никой на карта не я разпозна:
само през лещите на телескопа
можеш да видиш такава страна!

Канят ме нейните жители:
Здрасти!
Идвай при нас и другар ни бъди…
Микрочовечета с мънички страсти,
с мънички дружбици, с дребни вражди!

В мънички къщи, под мънички стрехи,
в меки фотьойлчета с плюшен калъф
лъскат железните свои доспехи,
точат си хищните зъбки за стръв.

Странна страна!
                       Окомерна измама:
уж се простира оттук, та до там,
никакво уж, а пък граница няма…

Аз съм минавал през нея и знам!

Колко сте - викам - щастливи в бита си,
колко обичате свойта страна?
Те си разперват ръчичките къси:
- Ами, че колко…
                           Ей толкова!
                                               На!


ВЪЗДИШКА

Над какво се блъска сатирикът?
Над какво ли?
Иска да оправи
плетивото, на което викат
земни страсти и човешки нрави.

Цял живот го мъчи като язва
само тая грижа сърцееда:
все за неудобното приказва,
всичко откъм опакото гледа.

Както всеки син на свойто време,
нека го прелисти и изстрада….
Никой не напира да отнеме
неговата истинска награда!

Дай му, боже, да въздъхне леко,
тръгнал на екскурзия в неделя,
и почти щастлив -
                                като Алеко -
да не види кой ще го простреля!


СВИДЕТЕЛ

Кой кому и за какво е светил -
негова си работа, нали?
Аз съм очевидец и свидетел
на греха…
                 Възглавничка с игли!

И докато си попълвам фиша
или се преструвам на глупак,
мога най-подробно да опиша
кой кога къде какво и как.

Скрий го зад оловен отпечатък,
разкажи го или премълчи,
но не чакай отсега нататък
да те гледат с влюбени очи!

Правилно е речена оная,
пък и в случая звучи добре:
Тоя прекалено много знае,
но ще му дадем да разбере!


ЗАДКУЛИСНО

То бива човек да си жали труда,
ама как съм отлагал и защо съм протакал,
та до ден днешен да не те заведа
на такова зрелище:
куклен спектакъл!

Хайде, сядай на стола, прибери коленца,
не размахвай балона, забрави сладоледа
и се дръж прилично като всички деца…

Тук поне има какво да се гледа!

Ау, кой ли подава зад храста уши?
Сега трябва само да дръпнат конеца
и Зайо Байо ще се престраши
да скокне юнашки пред Баба Меца.

Нали са артисти и нали е игра,
виж, свраките викат:
„Хвана се, хвана!”
и заничат как плюе кокоши пера
Кума Лиса, която е вече в капана.

Сега по пътеката идват ловците
и след малко ще срещнат един таралеж…

А това, дето питаше кой дърпа конците -
като станеш голяма, ще го разбереш!


ОГРАДА

Имам уважителна причина
да огледам всичко примижал:
струпаха се
                   в моята градина
камъни за цял мемориал.

То не бива тъй да се приказва,
но подтиквани един от друг,
кой що носи камък в свойта пазва,
минаха, за да го хвърлят тук.

Валчести, въргулести, ръбати
камъни от всевъзможен вид…
Не, не ме въвличайте в дебати:
този път ще бъда деловит!

Поразчистих тръни и бодил
и за ваша обща изненада,
камък върху камъка средил,
зидам свойта каменна ограда.

В кал нагазил, в пясък заорал,
всичко ще забравя и отмина…

Имам качествен материал:
камъните в моята градина!


КАРИЕРА

Днес - такива, онакива - вчера,
този смъкнат и въздигнат друг…

Извинете, аз не съм оттук.
Аз не съм от тази кариера.

Пък и мойта работа е мъжка,
затова
          поемам с тиха злост
всеки ден - лопата с нова дръжка,
всеки ден - различен лом и лост.

Нека ме одумват или хокат,
всичко бих отминал и простил:
духам си ударения нокът
и затъпквам взривния фитил.

Но при нужда
                    мога да посоча
съобразно всеки личен вкус
камък за корито или бюст,
къщен праг, мемориална плоча.

Труженик от каменната ера,
все ще ви потрябвам някой ден:

Блъскайте, правете кариера!
Камъка за бюстове - от мен!


КАМЕНИСТА НИВА

Не написал ред и два младокът,
гледаш го - зелен и уязвим,
а напира:
- Старците ни хокат
и ни пречат да се изявим!

Знам какъв мерак ума ти мъти!
Само че поразмисли. Постой.
Трябва всяко нещо седем пъти
да преписваш.
Като Лев Толстой.

Казвам ти го не от лошо чувство,
а от състрадание и жал…

Камениста нива си избрал -
неизбродна работа…
Изкуфство!


ПЕЙЗАЖ

Не мога вече ей така да мина,
да стъпча трън и да отскубна бурен,
зер, нашият пейзаж литературен
е също като градската градина!

Макар че се отбивам цяло лято,
едва ли нещо ново ще науча:
тук всичко е подстригано, полято,
обходено с триона и маркуча.

Пазачите наслагаха табелки
кое какво е кое къде е,
та ако някой се обърка,
                                    белки
излезе сам на Главната алея.

Тук - тревна зона, там - дървесна зона,
и после нещо, да речем, такова -
табелка:
              „Под закрила на закона!”
или табелка:
              „Пръскано с отрова!”

При тая постановка безпогрешна
и моят вик ще ви остане солов…

Но все очаквам някъде да срещна
табелка с надпис:
                             „Към Иван Николов!”