Мигел Анхел Астуриас

превод: Никола Инджов

Друго бе с багри, извлечени от пръстта,
да изографисваш стенописи и татуировки
за ужас на разруха, нищо-време и нищо-смърт;
да затвориш пространството между стени
за ужас на нищо-време и нищо-смърт;
да ваеш камък, да резбоваш дърво
за ужас на тишина-време и тишина-смърт.

Друго бе по календар на звездни огньове
към толкова история да се завръщаш
за ужас на бъдеще-време и бъдеще-смърт;
да закриваш лицата човешки с маски
за ужас на нищо-време и нищо-смърт;
да зачеркваш въображаемото с цифри
за ужас на вечност-време и вечност-смърт.

Друго бе със земни корени и семена
да превръщаш почвата в зародиш
за ужас на глад-време и глад-смърт;
да разпределяш артериите на водата
за ужас на суша-време и суша-смърт;
да опазиш луната в очи неуморни
за ужас на сянка-време и сянка-смърт.

Друго бе в порив прозрачен и религиозен
да обожествяваш дъжд, слънце, земя
за ужас на съмнение-време и съмнение-смърт;
да пробождаш езика с бодли
за ужас на съмнение-време и съмнение-смърт;
и да отгатваш имената на пътя
за ужас на завръщане-време и завръщане-смърт.

Друго бе с любовния мъх на старостта
да заспиваш в черупката на жена
за ужас на мощи-време и мощи-смърт;
да хвърляш остри стрели към живота
за ужас на стража-време и стража-смърт;
и да останеш завинаги в чеда на плътта
за ужас на гробница-време и гробница-смърт.