Крум Вълков

Крум Младенов Вълков, български писател и читалищен деец, е роден на 9/22.02. 1907 г. в град Цариброд. Дядо му е съпровождал и укривал Левски из Софийско. Семейството, в търсене на работа и препитание, се преселва в София още когато Вълков е невръстен- живее в тогавашния краен квартал „Булини ливади” (сега „Красна поляна”). Завършва в голяма бедност гимназия. Член на БКП от 1922 г. Сътрудничи на редица литературни издания от началото на 30-те г. Работи като коректор в Държавната печатница. Публикува свои творби в „Жупел” на Г. Караславов (1931-1934) и „Хоровод” на Челкаш (1937-1939). Редактира в. „Горчив смях” (1936). След 09.09.1944 г. ръководи „Печатарска задруга” - сдружение на работниците при Държавната печатница. Участва в ръководството на кооперативното издание „Народна култура”, избран е за народен съветник. Редактира левия хумористичен вестник „Щурмовак” (1944-194), сп. „Читалище” (от 1944). Директор на Държавно военно издателство и издателството на ОФ. Антифашист. За пръв печата във в. „Глобус” (1926-1929). В поезията му преобладават гражданските, социалните и революционни мотиви. Автор на сатиричните книги „Горчив смях” (1940), „Огън и жупел” (1957), „Мед от оса” (1967), на стихосбирките „Огнена сплав” (1951) и „По следите на птиците” (1967). Член на СБП. Умира на 20. 02. 1967 г. в София.


Публикации:


Поезия:

МОНОЛОГ БЕЗ ТОЧКА/ брой 32 септември 2011

МЕЧТАНАТА БЪЛГАРИЯ/ брой 83 април 2016

ДЕТСТВО/ брой 85 юни 2016

МИГ/ брой 97 юли 2017

НОЩ В БАРА/ брой 99 октомври 2017


Литература за деца:

ПРОЛЕТ В ГОРАТА/ брой 127 април 2020