ОТВЪД ВИДИМОТО, ИЛИ ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА НА СТИХА

Роман Кисьов

Матея Матевски е най-популярният и превеждан по света съвременен македонски поет. Той принадлежи към първата генерация на македонската интелигенция, която след Втората световна война издига македонската поезия до европейски върхове. А академик Милан Гюрчинов дори счита, че именно и точно Матевски е поетът, успял да внесе македонското поетично слово в Европа и в света. „Матевски е поет на смелите иновации и навлизане в тайнственото и непознатото - казва Гюрчинов. - Най-новите негови стихове възвръщат доверието във вътрешните потенциали на съвременното поетическо слово.” Много верни и точни са наблюденията и на акад. Георги Старделов: „Матея Матевски е световен поет. В неговото творчество се открива и наблюдава една своеобразна поетическа география и топография на целия свят. Матевски е не само голям поет, той е съдбовен поет. В неговата поезия няма нито лъжовни жестове, нито патетика. Той е поет, който разкрива духовната светлина на стиха.” А Влада Урошевич отбелязва, че Матевски е „поет, замислен над съдбата на света.”
Докато поезията на този голям македонски поет е позната и високо оценена в Европа и по света, то със сигурност може да се каже, че на практика тя е все още непозната, или в най-добрият случай - слабо позната в България. До този момент у нас е издадена една-единствена не голяма по обем книга на Матевски - „Черната кула”, в превод на Петър Караангов (Издателска къща „Орфей”, София, 1994).
Настоящото издание „Отвъд видимото” съдържа стихове (с малки изключения), невключени в „Черната кула”, като по този начин допълва представата на българския читател за стойностите на тази поезия и може до голяма степен да запълни тази празнина. Макар че има антологичен характер, тази книга е съставена на семантичен, а не на хронологичен принцип и носи всички характерни белези на поезията на Матевски, и особено на късния Матевски, който пък е напълно непознат за българския читател. Тази книга, от една страна, е изключително цялостна и органична като поетика и композиция, а от друга - изключително разнообразна откъм теми, идеи и внушения, подчинени на един голям, почти утопичен, копнеж по Цялост, характерен за големите творци - копнеж по целостта на Вселената, на Природата, на цялото Творение, и най-вече на вселената, наречена Човек. Освен по целостта, това е и копнеж по яснотата, по чистотата и пречистването, по просветлението… Стиховете въздействат с обаянието на една метафизична тишина и ненатрапчива мъдрост. В поезията на Матевски се преплитат историчност и съвременност, надежди и съмнения, възторг и тъга, светлина и тъмнина. Тази поезия е пътепис на душата от различни пътувания - физически и духовни; скиталчества, лутания, в търсене на духовен идентитет, докосвания до непознати светове и измерения на душата… Това е поезия за екзистенцията на човешкото битие, за тайнственото и непознатото, за креативността, стоицизма и усилията на духа за изграждане на един по-добър свят, за отсяването на стойностното и вечното в преходността на живота. В нея поетът споделя своята печал, произтичаща от натрупаната през годините житейска мъдрост, но и своите сънища и мечти, с езика на една автентична символика и въздействаща образност, потопена в атмосферата на драматична медитативност. И не на последно място, това е поезия за силата на Словото, за укротяването на думите, за паметта на простора и полета на въображението… Поезия-медиатор, която прониква отвъд видимото, за да разкрие и направи осезаема Природата на Невидимото, което е непреходно, вечно.


* Послеслов към книгата с избрана поезия от Матея Матевски „Отвъд видимото”, в превод на Роман Кисьов (Изд. „Балкани”, София, 2010).