ЕСЕНЕН ПЕЙЗАЖ
ЕСЕНЕН ПЕЙЗАЖ
Сиво, студено и кално е. Мокро е.
И всичко така е подгизнало,
че въздухът даже се стича по клоните
и къпе нивята облизани.
Пусто, безлюдно и глухо е. Мрачно е.
Готов да приеме причастие,
светът е настръхнал, присвил е клепачите
и тръпне в тревожно очакване.
***
Но само за миг ако спреш на пътеката
и вдигнеш очи над краката си,
ще видиш внезапно как нещо в дърветата,
просветва, примамливо някак си.
Ще чуеш как мигом напевът на капките
ще звънне във звучна хармония,
в която се вплитат познатите тактове
на лунно-сонатна симфония.
Листа в кринолини, от жълти до винени,
ще литнат за флирт и за танци.
Ще падат свободно, въртейки се валсово,
и всяко ще светне със гланца си,
а после, погълнато хищно от локвите,
ще грейне минутно замислено,
докато поеме напред като лодчица
да търси мечтаните пристани.
В небето валмата от купести облаци
ще тръгнат сами срещу себе си,
титани ще сграбчват митични чудовища
във вихри невиждано зрелищни.
Мъглите, актьори в пиеси без реплики,
подпрени на клони и вейки,
ще грабнат сърцата на врабчата публика,
препълнила празните пейки.
А в заден план клони, бръшляни и плесени,
в контраст на убитото синьо,
умело ще вписват в декорите есенни
пана от абстрактни картини.
***
Да, стига да можеш да спреш на пътеката
и просто да вдигнеш очите си,
едва ли ще търсиш ключа към вълшебствата.
Те идват сами. Като в приказка.
Студено е. Мокро е. Мрачно е. Кално е.
И вярно е - лъха на зима.
Но има поезия. Даже сред локвите.
Когато в душата я има.
ПО БЯЛАТА ПУСТОШ
Захапан от мрака, денят колабира,
угасва в очите му синьото,
а с Негова Светлост и в мене умира
частица загърбено минало.
Смъртта му не ме натъжава.
Напротив!
Изпращам деня с облекчение.
Нощта е същинската част от живота.
Нощта е любов.
И спасение…
Защото, когато звездите изгряват
над моето земно подножие,
в тях виждам светлика на тронната зала
и перли в короната Божия.
Защото нощта ме превръща в светулка,
припламваща с призивни знаци,
в щурче ме превръща тя с нежна цигулка,
която и пее, и плаче.
Единствено нощем по млечните пътища
съзирам човешката истина
и смисъла в простото утрешно бъдеще,
и знака в гласа на Всевишния.
В нощта до премала душата ми крачи
по бялата пустош на листа
и ражда стихът ми - най-простия начин
в живота да бъда на чисто.
