ОДА ЗА ЗАВИСТТА
Премълчаването е крясъкът на завистта. Завистта изяжда таланта със затворена уста. Завистта е тенджера със супа, в която надниква тъща - винаги е вкисната. „За да блеснеш като звезда, имаш нужда от околна тъмнина!” - това е кредото на всеки завистник. Нищо нямаше да остане от Моцарт, ако го редактираше Салиери. Вече до там ни докараха - Моцарт да завижда на Салиери! Завистта е брадва в ръцете на редактор. Завистта е най-ентусиазираният издател на посредствеността.
Завистта е нервозно кюфте в устата на язваджия. Има такива завистници, че си завиждат и на завистта! В клетката на завистта има само папагали. “Пукнах се от яд!”, каза една проста пуканка. Дайте на завистта власт и ще възтържествува художествената самодейност! Завистта е мустаката мома, която одумва миски. Завистта е кабаретна гърла, която мечтае за Оскар. Завистта е неграмотен Сульо, който мечтае за Пулицър. Завистта е надупена кокошка, която се мъчи да снесе щраусово яйце. Завистта е Наполеон от Курило. Завистта е Ватерлото на Аустерлиц. Завистта е разговор за красотата с очилат плешивец шкембелия. Дайте на завистта опорна точка и тя ще ви удари с лоста по главата. Ако мечтите на завистта се превърнат в реалност, светът ще се изпълни с бездарници. Завистта превръща извора на вдъхновението в помийна яма. Завистта е реакцията на ерзаца. Одата на завистта се изпълнява от калпав хор, в който всеки се мисли за Павароти. Боже, така добре го написах тоя текст, че направо ще се пукна от завист! Апропо, върхът на завистта е сам на себе си да завиждаш!