Теохарис Пападопулос

превод: Мариана Кузманова

(Доклад на Международната писателска среща „Побратимени светове”, 2011)

В наши дни наблюдаваме как различните морални ценности деградират все повече и повече и паралелно с тях деградира и културата с общия упадък на седемте изкуства. Виждаме как хората се обръщат към различни зрелища от типа на Big Brother, които търсят ръкопляскаща публика без собствено мнение и възглед.
Едно от изкуствата в упадък е литературата. Повечето книги днес остават непродадени по лавиците на книжарниците или в най - добрия случай събират прах по рафтовете на библиотеките, където стоят недокоснати дълги години. Наблюдавал съм в домове библиотеки с повече украшения по тях отколкото книги.
Паралелно, много учени-радикали презрително се изказват за литературата като за културен инструмент на една корумпирана и подтисническа класа. Забравят обаче, че е имало и има много световно признати писатели радикали като Зола и Маяковски например.
Нека да видим сега причините за упадъка в литературата.
Първата причина, считана за основна, е нахлуването на изображенията и най-вече на телевизията. Една картина струва колкото хиляда думи, така че любителите на изкуствата се обръщат към образите, които със своята непосредственост казват повече от една книга. Макар че книгата те отпуска и освежава, предпочита се телевизията като начин за разтоварване и вече четенето се приема за изморително. В действителност, ако изображението ни дава хиляда думи, тогава количеството информация, която дава телевизията е много по-голямо и по този начин по-изморително.
Втората причина са експериментите в областта на литературата, неуспешни по всеобщо признание. Виждали сме произведения, които започват като поезия да завършват като проза, или да започват като проза и завършват като стихотворение, да започват като разказ и да завършват като есе, да започват като есе и завършват като разказ. Отбелязвам и опитите да се напише една книга от трима или четирима писатели заедно! Всеки писател има своя собствена индивидуалност, свой собствен стил. Представете си едно литературно произведение, което ще го започне Чехов, ще го продължи Юго и ще го завърши Казандзакис!
Тези две причини, които изложих по-горе се считат основни за упадъка на литературата, но те обясняват повърхността на проблема без да навлизат в същността.
Основната и истинска причина за упадъка на литературата са днешните социални условия, условията на живот на обикновените хора. Живеем в едно общество, където културата като цяло е в регрес, а литературата е част от културата. Този регрес се дължи на съвременните социални условия, които издигат и идеализират печеленето на пари, интензивната работа и рутината създавана от маршрута: от работа - в къщи, от къщи - на работа. На практика свободното време се е свело до минимум и ако случайно го има, не е достатъчно да се прочете една книга.
Но и от гледна точка на авторите социалните условия правят писането и издаването на една книга трудно и скъпо.
За упадъка в литературата спомага и издателският сектор, който дискредитира всяка зaбeлежителна творба с оправданието “не се продава” и насърчава любовните историйки с малко порно за гарнитура!
Какво ще се случи тогава? Литературата ще угасне ли?
Дори и различните жанрове литература да продължат своя упадък, докато не изчезнат окончателно, има един вид, който все още може да се съпротивлява на натиска на нашата епоха и никога не ще изчезне. Това е поезията.
Поезията е единственият жанр, който може да издържи на липсата на свободно време, защото се възприема непосредствено. Ако една картина се равнява на хиляда думи, едно кратко и съдържателно стихотворение може да струва колкото хиляда картини!
Съществува и една друга причина поезията да е единственият жанр от литературата, който ще остане да живее. Известно е, че има много поети. Съществуват обаче и фанатични техни читатели.
В заключение, литературата е изправена пред много проблеми, но поезията е нестареещата и безсмъртна клетка, която ще я запази завинаги жива.