Гонсало Рохас
Гонсало Рохас (Gonzalo Rojas Pizarro, 20.12. 1917 - 25.04. 2011) е чилийски поет. Писал на испански. Ражда се като седмо дете в семейство на миньор. Учи право и педагогика в Националния университет (Сантяго). В периода 1938-1941 г. участва в групата на сюрреалистите „Мандрагора”, а през 1948 г. издава първата си стихосбирка „Нищетата на човека”. Бил е редактор на списание „Антарктика” в Сантяго и университетски преподавател във Валпарайсо (1946-1952), после професор в университета в град Концепсион (1952-1973). От 1958 г. организира в Консепсион известния конгрес на писателите от Латинска Америка. Културно аташе в Китай (1970-1971) и в Куба (1972-1973). След чилийския военен преврат (септември, 1973) отива в изгнание. Преподава в университета в Рощок - ГДР (1973-1975), живее във Венецуела (1975-1979). Преподава в университети в Германия, САЩ, Мексико и Испания. Завръща се в Чили през 1979 г. и се заселва в Чилан, на 400 км южно от столицата. По-късно живее в САЩ (1980-1994), след което окончателно се завръща в Чили (1995). Носител на чилийската Национална награда за литература (1992), както и на „Кралица София” за ибероамериканска поезия (1992), „Октавио Пас” (1998), „Хосе Ернандес” (2003), „Мигел Сервантес” (2003). Умира от инсулт, погребан в Чилан, Чили. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, португалски, руски, италиански, румънски, шведски, китайски, турски и гръцки.
Публикации:
Поезия:
