Невероятно, но факт: 115 концерти за 25 дни!

Огнян Стамболиев

Следя този фестивал от години и пиша не за първи път за него. И  откровено казано: вече не ми се пише. Изпълва ме бяла завист. Само прочита на програмата му ми отне повече от час, докато тази на нашите  вече скромни „Софийски седмици” прочетох за две минути. Чух на живо няколко от концертите, останалите ще проследя директно по радиото и телевизията. Това са 25 дни от месец септември, като всеки ден  е с четири или пет премиерни  прояви /с начало  10, 11, 17 , 19, 30 и 22, 30/ в няколко прекрасни акустични зали, препълнени от

ПУБЛИКА -

културна, образована, възторжена.  Жадна за жив контакт с голямото изкуство, със света на прекрасното, дълбоко уважаваща таланта и труда на музикантите и артистите. Наистина, тук се работи за музикалното образование, много по-сериозно, отколкото у нас сега. Всеки окръжен град има свой симфоничен оркестър, свой фестивал и подготвена публика. А у нас стана точно обратното. Съсипахме оркестри, опери, фестивали, конкурси, изгубихме страшно много през тези две десетилетия на бездуховност и немара от страна на държавата. Азбучна истина е, че публиката се отглежда, възпитава, от училището, семейната среда и до голяма степен и от медиите. От Радиото и  Телевизията, в това число и големите електронни медии,  които у нас се естрадизираха и дори чалгизираха.  В северната ни съседка няма този превес на низките жанрове, защото културата и по-специално художествената музика са сред приоритетите там, както е например в Австрия, докато у нас, в родината на Орфей и Борис Христов триумфира чалгата. Явление от Ориента, непознато в  културна Европа.

ПОСВЕЩЕНИЕТО -

Тазгодишното издание е посветено на 130-годишнината от патрона на фестивала Джорде Енеску / 1881-1955/, „бащата на румънската музика”, композитора, виолинвиртуоза, диригента, създателя на румънския симфонизъм, един от великите музиканти на нашето време, творец не по-малко значим от Барток, Бритън или Прокофиев, например. Енеску остави цяла школа след себе си. Избра за своя път „синтеза Изток- Запад”. Неговите 120 опуса / наскоро откриха и нови, непознати досега!, част от тях са вече в програмата на фестивала/ въплъщават гениално този синтез, осъществен в духа на времето, в което живя, а именно синтеза между националната традиция, на първо място фолклорната музика/ една от най-живите, красивите и мелодичните в света/, от една страна, и професионалната, образованата и голямата симфонична западна култура - от друга.

 Всеки от съставите и солистите - местни и гостуващи е включил в програмите си музика от Енеску. Подобна хубава традиция поддържаше години наред и водещият и досега наш музикален фестивал - „Мартенските дни” на Русе, но сега е изоставена.

ОРГАНИЗАЦИЯТА И РЕКЛАМАТА

на фестивала в Румъния /той вече не е само в Букурещ, а е с паралелни филиални прояви в големите градове: Клуж, Темишоара, Сибиу, Яш, Брашов, защото в тази страна се мисли не единствено за културата в столицата, както е у нас!/ е на завидно ниво. Основно от Министерството на културата, но и с помощта на цялото правителство. Румънският премиер и президент предпочитат класиката пред явления като Ивана или Веско Маринов. На Общината на Букурещ, която работи перфектно и е превърнала града в един от най-чистите и уредените сега в Европа! и местните общини. Управляващите там /министри, депутати, висши чиновници/ считат за чест да присъстват на фестивала. Също като у нас, нали?! Директор е Йоан Холендер. На този пост той замени покойния Йехуди Менухин, който бе любимият ученик на великия Енеску.  Румънски немец от Темишоара, доскоро директор на Виенската държавна опера. Световноизвестна, мащабна личност, с огромен авторитет и опит, което пролича и от последните няколко програми на фестивала. Всяка от тях с участието на поне 15 световни оркестри - един немислим „лукс” за нас /на последните Софийски седмици, съвсем скромни и камерни, имаше два оркестъра - от София и от Пловдив… А преди няколко години на фестивала в София гостува…самодейната оперета на Пазарджик.

Рекламата тук се прави почти година напред и е желана от медиите, за които сериозната музика и музиканти са по-важни от поппевците и футболистите.

СПОНСОРИ

 тук са  преди всичко държавата, а след нея и няколко от водещите банки, държавната лотария и дузина мощни фирми.

ЗАЛИТЕ

са няколко: огромната и наскоро ремонтирана зала на Двореца на републиката с над 4000 места, невероятно красивата и акустична кръгла зала „Атенеум” с 800 места, считана за една от най-съвършените в света, построена през 1888 г.,  залите на Радиото, на Университета за музика / Консерваторията/, Двореца Музей „Джордже Енеску” - с билети разпродадени седмици напред. Цените на билетите бяха от 15 до 35 лева. При по-висок стандарт на живота от нашия. Тримилионният Букурещ разполага с метро, покриващо изцяло територията му и това, разбира се, улеснява посещенията на концертите и спектаклите.

РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

и особено Радиото, отразяват фестивала изцяло с живи, преки предавания и записи на всички концерти и спектакли. Радио Букурещ има седем програма/ нашето три/, като три от тях се обръщат изцяло към фестивала - Културал, Музикал и Интернационал. Така събитието стана национално и достига до всички краища на страната, докато т.г. БНТ отказа да излъчи дори част от откриването на „Мартенските дни”!

КОНЦЕРТИТЕ И СПЕКТАКЛИТЕ

през т.г. - в Букурещ, и на филиалните подиуми са, колкото и невероятно да звучи 115! / сто и петнадесет/ на брой. Не мога да си представя как се прави подобна организация. Цифрата е направо фантастична! Координацията - безупречна.

ГОЛЕМИТЕ ОРКЕСТРИ,

гости на Румъния през т.г. са: Националният оркестър на Париж, Санта Чечилия от Рим, филхармониите на Будапеща, Кишинев, Прага, Ливърпул, Хага /Резиденц оркестър/, Националната филхармония  и  Националният оркестър на Израел, на Мариинския театър от Санкт Петербург, Оркестър Гулбенкян, Щатс Капеле Дрезден, Оркестърът на Долна Австрия, Лондонският симфоничен оркестър с хор, както и водещите оркестри на Румъния / която нито съкрати, нито осакати с мизерни субсидии и щатове своите филхармония с измислени „реформи”, както се случи през т. г. у нас / това бяха съставите на Букурещ, Яш, Клуж, Брашов, Търгу Муреш, Темишоара, Радиооркестъра и др.

Интересен момент е основаването на новия симфоничен състав „Камерата Регала” / Кралски камерен оркестър/ на Румъния като резултат от повишения интерес към монархическата институция  там, която за разлика от нашата не е така компрометирана. Съставът се представи с голям успех  в столицата и тръгна на голямо турне из страната.

ПРОЧУТИ  КАМЕРНИ ФОРМАЦИИ

като: Кремерата Балтика, Оркестърът на Лозана, Академията Сент Мартин, Лондон, Камерата Залцбург, Камерата Йерусалим, Хиперион, „Археус”, Австрийски бароков оркестър, Корейски камерен оркестър от Сеул, Амстердамски бароков оркестър и хор - също удостоиха с присъствието си с по два премиерни концерта този форум на музиката, който превъзхожда по своите мащаби дори фестивалите на Виена, Берлин, Париж, Прага, Мюнхен, Залцбург…

Едно сензационните събития е гостуването на първокласния Камерен оркестър на Забранения град /от Пекин/. Както е известно, Китай се отвори широко  за художествената музика от Запада, която през време на Културната революция беше строго забранена. И днес китайските музиканти шестват по света.

СОЛИСТИ И ДИРИГЕНТИ ОТ НАЙ- ВИСОКА КЛАСА

почетоха Букурещ.  Даниел Баренбойм, Елена Башкирова, Мъри Перайя, Генадий Рождественски, Зубин Мета, Анжелика Киршлагер, Николай Знайдер, Лорънс Форстър, Антонио Менесес, Тревър Пинок, Валери Гергиев, Антонио Папано, Кристиан Закариас, Марта Аргерич, Гидон Кремер, Марио Брунело, Йефим Бронфман, Золтан Кочиш…Изобщо имена от световния музикален елит. Списъкът е дълъг и не може да бъде изчерпан в една кратка статия. Наред тях бяха поканени и големите румънски диригенти и инструменталисти, сред които и  добре познатите у нас: Хоря Андрееску, Кристиян Мандял, Кристиян Бадя, Дан Григоре, Валентин Георгиу, Михаела Мартин, Александру Томеску, водещите румънски квартети и хорове, сред които и прочутият, гостувал неведнъж в България  хор „Мадригал”, който, за съжаление, наскоро се прости със създателя си, маестро Марин Константин.

МУЗИКАТА           

в програмите на тези 115 концерта е отпреди Бах и Хендел, с акценти през Барока, Виенската класика и романтизма, Импресионизма и Неокласицизма/ връзката с Енеску/ и модерната класика, както и много „музика нова” от румънски и световни автори. До Хенце, Луиджи Ноно, Губайдулина, Шнитке, Виеру, Бентою. Годишнините на Малер и Лист. И, разбира се, много Енеску. Интересен акцент е цикълът „Енеску и неговите съвременници”, като и „Непознатият Енеску” с новооткритите опуси.

БУКУРЕЩКАТА ОПЕРА -

една от най-добрите музикални сцени в момента в Европа, прочута с гласовитите си певци, подготви специално за фестивала три забележителни премиери: на шедьовъра на Енеску, операта „Едип” по Софокъл, единственото му произведение за сцена, „Лоенгрин” на Вагнер и „Евгений Онегин” на Чайковски. Имаше и гастролиращи чужди певци. Прекрасни солисти, хор, оркестър и една умерено модерна сценична визия, без насилие върху автор и творба. С няколко прекрасни спектакъла по музика на Бах гостува и Националният балет на далечно Чили.

Изобщо в Букурещ, за разлика от София, въпреки кризата, няма война срещу културата и престъпни съкращения на цели културни институти, безсмислици като „делегирани бюджети” /сякаш е възможно театрите и оперите да се издържат от продадените билети за Гогол, Ибсен и Чехов, Верди, Вагнер или Прокофиев!/ и нелепи проекти като „български лувър” /в който да изложи шедьоврите си и  министърът-мултак Рашидов….