Христо Петрески

превод: Таня Попова

СТРАТЕГИЯ

всекидневно започвам деня си
(или той мен започва),
най-напред с оправяне на леглото,
след това с подреждане на обувките,
а на работа, с прехвърляне на тетрадките,
писалките, кламерите, очилата
и забърсване на вчерашната прах.

Но как да се подредят мислите,
между толкова много идеи, «проекти»,
рисунки, бележки, забележки, листове,
планове, намерения, опити, скици,
от пусто в празно,
от мизерия до богатство,

от там нататък, от по-нататък до най-нататък,
и така всеки ден, и така ден за ден,
със стратегия за преживяване,
със стратегия за надживяване,
със стратегия за прелитане!

СТАРТЕГИЯ(С),
         СТАРТЕГИЯ(С),
               СТАРТЕГИЯ(С)…

РАЗГОВОР С РАЦИН

1.
Ако не беше Tи, Рацине,
щяхме ли някога да осъзнаем - простотата.
Ако не беше се родил Ти, Рацине,
кой щеше да разкаже за македонската мъка.
Ако не пееше Ти, Рацине,
как ли щяхме да наричаме любовта.
Ако не беше така самотен Ти, Рацине,
с кого щяхме да споделим мъката си.
Ако не сънуваше Ти, Рацине,
кой ли щеше да разбере сега съня ни.

2.
Кой ли се целеше в Теб, Рацине,
и застреля птицата в полет.
Кой ли смъртно Те рани, Рацине,
в нощта по-черна от черен катран.
Кой ли Те обезмълви, Рацине,
и изтри мастилото без следа.
Кой ли посегна на Теб, Рацине,
но не стигна и сянката ти.
Кой ли Те забрави, Рацине,
и покри лицето ти с глина.

ТОЧИЛО

Наточи си зъбите
да могат да скъсат копринен конец
наостри си ноктите
да могат да извадят връх от трън
изостри си зрението
да можеш да видиш стършел в бърз полет
наостри слуха си
да можеш да чуеш змия как пълзи
иначе: ще станеш плячка
на по-бързите и по-хитрите от теб!

ВИДЕЛИНА

докато не изгубиш виделината не знаеш какво е това
само слепецът знае какво е светлината
когато изгря светло слънце по-ясно от ясна луна
той от едната страна на тунела влезе от другата излезе
от едната тъмна нощ на живота до другия светъл ден стигна
и никой не разбра защо това огънче в очите е толкова мило толкова силно
като светкавица която гръм известява
преди пред очите черно перде да се спусне
мъгла и мрак в които нищо не се вижда
гъсто тесто събрано в една педя
а ти напразно чукаш с бастуна вляво вдясно
вдяваш се като конец в тясно ухо на игла
с мислите които препречват пътя ти
с орисници които предварително пътя ти предричат

НЕОСЪЩЕСТВЕНИ ЛЮБОВИ

Те са като подземна река -
идват, когато най-малко ги очакваш,
или изчезват само за миг.
Все едно е, дали пресъхват или избликват,
но пази се от подмолната им сила,
защото оставят след себе си дълбока следа
и страх от повторна САГА

Не, пламъкът на свещта
отново ще блесне,
запали го, когато си сам,
на най-скришното място,
с таен знак, милостив поглед,
блага дума, подадена ръка…
Само така ще намериш спасение
за неизлечимата си мъка!