Христо Петрески

превод: Таня Попова

1. Позиция на ниските клони

Как влияят медиите на съвременното изкуство? Поезията, изкуството и драмата превземат стратегиите на популярната култура и ги преместват/промостват в рамките на високата култура.
Как може да се чете поезията днес? Все по-малко малко са програмите за поетично “ограмотяване и четене” - аудио книги, поетичен театър и подобни.
Градската поезия, не че въобще я няма, но като че ли е изгонена от градовете - подчертават нейните протагонисти.
Тъй като от дълго време вече, в нашата действителност, която до голяма степен конституира медиите, се говори за маргиналност на поезията, за това, че поезията не се чете и се отдалечава от читателите, неминуемо най-напред трябва да се проверят тези твърдения и да се потърсят причините за това състояние и новосъздадената (жанрово потисната и стойностно подценена) позиция на поезията. Това състояние зависи най-напред от културната среда, условия и атмосфера в обществото. Интелектуалният, морален, естетически и обществен консерватизъм, който все още владее нашия елит, сигурно не е добра среда за поезията по принцип, както и за нейните най-нови креации, иновации и други подобни тенденции, движения, потоци и развития в тематично-мотивационен и стилистично-изразен план.

2. По-близо до читанките -
по-далече от читателите

Също така, форсирането на анахронични поетични практики от страна на литературната критика, редакторите и културния елит, допринесоха за ситуацията, в която поезията изгуби своите последователи и читатели. Именно формалния и лъжлив, остарял и закостенял политически и културен елит, дълго време не разчиташе на днешния читател, а само на читанките, лекциите и историята на литературата. В такива концепции и проекции, мнозина с право виждат виновниците за недостатъчното четене на поезия днес.
Писането за читанките и историята на литературата, прави от поезията книжка - хартиена, безизразна, неразбираема, затворена и по този начин мъртва, т. е. привидно жива, тъй като забавя и умъртвява нейното битие, а тя трябва да отразява духа на времето, в което е създадена, при това, тя се страхува да се отдалечи прекалено от ежедневния език, на който обикновено, в общия случай се комуникира. Стиховете, преди всичко трябва нещо да казват, да се обръщат към някого. Стиховете трябва да са убедителни, доброто стихотворение се ражда от неизбежна потребност.
Значи, поезията трябва да се приближи до чувствителността на съвременния читател, без страх от него. Всъщност, чрез стихотворението трябва да се осъществи среща с реалния живот.

3. Бягство от херметичното -
изразност и факт

Поетите, които пишат за съществуващото и възможното, без мистика и мистификации, не трябва да се страхуват от нечетивността и неактуалността на тяхната поезия. Екзистенциалността, непосредствения опит от реалността, въпросите за идентитета, опита от интегрирането в другите култури и езици, осъзнаването на различните светове и култури, обикновения, всекидневен живот, с надеждите, страданията и фантазиите, бунтът против авторитетите, търсенето на смисъла на живота и съществуването… - това са най-честите теми на днешните съвременни поети. Но все пак поезията е нещо повече от чисто назоваване на нещата и реалността. Все още, за жалост, съществуват предразсъдъци за поезията, като неразбираема и затворена, по отношение на това, че е разбираема и приемлива само за тесен кръг консуматори. Затова, съвременната поезия прави това със своята комуникативност, защото е ситуирана в настоящето и говори на езика, който можем ежедневно да чуем около себе си. В поетичен план, тя руши табутата, свързани с отношенията между половете, в семейството, тя е превратна по отношение на обществените норми и практика, към традиционното схващане на поезията и ролята на поета.
Днес има опити, натиск и тенденции, така наречения национален канон да се провъзгласи за архаично, анахронично писане на поезия, а модернистичната ориентация да се приема с резерви.
Читателите често заявяват, че не им харесват стихове, в които няма емоции, които не съдържат нито зрънце чувствителност и чувственост, които не звънят и не отекват…

4. Защо са ни поети в бедни времена?

Поезията се занимава с теми, за които, може да се размишлява, умее да предложи въпроси и отговори, гледни точки… Но много често се появява въпросът за смисъла на поезията днес (в това динамично, забързано и турболeнтно време). И не случайно, често се актуализира въпросът на Хьолдерлин: “Защо са ни поети в бедни времена?” Нашето време, е за съжаление време на голяма бедност, не само материална, а духовна бедност и празнота, която владее в душата на съвременния човек.
Това е съдбата на всички държави в преход, които все още търсят себе си, и особено на нашите (разбирай балканските), които по-късно станаха независими и допълнително са сполетени и обременени от войни, междуетнически конфликти, мултикултурни нетърпимости и други подобни проблеми и трудности.
Все пак въпреки всичко това, поезията може да оцелее, както е оцелявала и преди това през вековете. И в най-тежките условия и времена, поезията не само е съхранила своето значение и идентичност, но е била и духовна подкрепа и пътеводна светлина, защото нейните създатели и поддръжници, винаги гледат по-напред и по-далече. Освен това, поезията като върхова духовна дисциплина, винаги дава на хората някоя, макар и малка искра надежда…

5. Духът на новото време

В условия на такова самооткриване и самоутвърждаване в по-широк културен и духовен план, неминуемо се осъществява разграничаването, преустройството и възприятието на новото време. Разбира се, че при това има и много детски болести, слабости, начални експерименти и грешки.
Без перспектива, заинтересованост и страст, остават очакваните възможни резултати, което води до въпроси относно очевидните ползи, неотменната традиция и непредвидимите перспективи.
Границите, които налага политиката, трябва час по-скоро да се премахнат от културата, колкото е възможно по-бързо и безболезнено. Духовното културно пространство трябва да се отвори към различните култури, цивилизационните придобивки, традициите и езиците.
Не трябва да се допуска кича, боклука и подобни на тях съдържания да влиза между камерните пространства и зали, където между другите се намират и поетите, като носители на истинско, върховно и елитно изкуство.
Съвременните медии дължат много на поезията, но днес и тя започва да им е длъжна. Въпросът на деня е, дали поезията като медия, без подкрепата и помощта на другите медии, а и поддръжници и разпространители, може да издържи безмилостната надпревара и да осигури своето по-спокойно и по-авторитетно бъдеще.
Медиите диктуват, но не определят като единствено възможен вашия собствен поглед: как и какво да четете, какво и кога да слушате, как да разбирате и тълкувате медийните течения и медийната култура. Разбира се, изолирано, като самостоятелни сегменти и елементи, но и интегрирано, като части от обществената и обединената цялост.

6. Семиотичният знак - криво огледало
и надпреварата за печалба без печалба

В откриването и припознаването на семиотичния знак, в неговото внедряване и по-нататъшно разпространение, медиите имат главната, ако не и решаваща роля и функция. Те често могат да бъдат криво огледало на вредни параметри и фактори на обществената действителност.
С намерението да се повиши медийната грамотност, с цел да се установи критично и плодотворно отношение към предлаганите произведения, които днес, като крайна цел имат само печалба и задоволяване с повърхностна консумация и практикуване на културните ценности, предлагаме по-голяма селективност, представителност и безкомпромисност при създаването и представянето на авангардни, актуални и оригинални програми и проекти.
При това, бързината с която се разпространяват все по-кратки и по-кратки (което не значи по-стегнати и съдържателни) форми, води кажи-речи до това, никога да не остава достатъчно време за истинско възприятие и осмисляне на информацията и посланията, които се изпращат, и тази т. нар. инстантна култура, като че настоява да се възприеме мигновено, безусловно, на един дъх, без по-нататъшна обработка и оформление.

7. Между случайното и повърхностното

Чрез бляскави и светкавични произведения, формално се задоволяват нуждите, но изостава всеобхватността, задълбочеността и аналитичността. Обектът е случаен и фрагментарен, а впечатлението - повърхностно и бегло.
Върху начините и възможностите за опознаване, със сигурност, решаващо влияние оказват и рекламите, които властват в медийното пространство и увеличават още повече пропастта и разкрача между суровата, немилостива реалност и висотата и удовлетвореността на бъдещето.
Светът се превръща във фалшив блясък, глобално село, изместена представа и картина, която постоянно се отдалечава от личността, колкото повече тя се приближава.
Очевидно това е измислен, несъществуващ, виртуален свят, където взаимодействието между разпилените и несвързани слоеве се постига и чрез интернет, блогове и други алтернативни мрежи. По този начин се формира една особена културна общност и в тези рамки и специфично поетично семейство на сродници и единомишленици, независимо от това, че между тях има и недоволни и инакомислещи. Във всички случаи, поезията се сдобива с нов по-дълъг живот, повторна актуализация и връщане към своите фундаменти, които обективно заслужава и очевидно принадлежат само на нея, и преди, и сега.