РАНО Е ЗА СПОМЕНИ, КЪСНО Е ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ

На 6.09.2011 г. се навършват 80 години от рождението на Михаил Иванов

В деня на  Съединението да съединим нишките на времето

Лияна Фероли 

Рано е да си спомняме за Мишо и да говорим за него в минало време, защото той е още сред нас.Върви по духовния път на познанието и ни кара и ние да го правим.

И да стигаме до сакралната история на нашите земи, в които още 50 години преди Паисий е имало чувство за народност. Още през 1669 г. в подземен паметник в Златоград е написано на арабски: “Стига насилие, всеки народ с вярата си”. Но за да се изследват загадките на Източните Родопи, е нужно да открием древните кодировки на нейните богатства, т.е. това, което правеше и още прави, вероятно, Михаил Иванов.

И тъй като науката не можеше да даде отговорите на търсещия му дух, той потърси символиката на числата и разработи свой митоматематически метод, с който направи своите поразителни изследвания. Мишо казваше, че цифрите не лъжат, за разлика от думите, защото са най-точният език и защото сърцевината на знанието е в сакралния числов ред, който отразява работата на мозъка като компютър. Според Фредкин, и Вселената започва съществуването си като компютър. А ЕЧМК /Съчетанието между число и мит /, добавя Михаил Иванов, може да обслужва всеки изследователски метод.На този универсален код се подчиняват всички езици и митологии. С него той изведе някои  свои поразителни твърдения. Първото говори, че търсеното от 120 години от археологията светилище на Орфей е в тракийските скални ниши от І в. от н.е. на Орлови скали край Ардино.

Общо 97-те им ниши дават световното свещено число, което означава светилище. Другото негово откритие е търсеното и от Гьоте Прарастение, в което са трите корена - наука, изкуство и култура. Намерил го е в триъгълен календар от една тока на женски колан, запазен в кост на мамут от преди 24 хиляди години. А това означава, че още от епохата на палеолита е имало понятието цивилизация, още тогава са се владеели слънчевите и лунните затъмнения и са знаели, че Земята е кръгла. Но най-голямата загадка, казва Мишо, е в това, че е имало астрономически познания по отношение на съвместяване на несъвместимото, в което има нечовешко, вторично мислене - с една и съща материя /числата/ да се предава три вида информация - за наука, изкуство и култура. Докато човекът или рисува, или конструира, т.е. твори разделно, както е било дори при Леонардо.

Днес, обаче, не само че не се вярва на числата, но се организира и „заговор на мълчанието” по отношение на откритията, свързани с тях, което е скандално за нашата наука и престъпление спрямо националните интереси. Но че един ден това ще се преодолее и историята ще се пренапише, Мишо твърдо вярваше. И едва тогава ще дойдат и добрите думи за него. Макар че ще бъде много късно за тях, така както сега е много рано за спомените за него.