Разговор на Евгений Гуцул с главния лекар на Лвовската психиатрична болница Александър Филц за социалните причини за растежа на психичните заболявания…

превод: Литературен свят

- Сред иновациите Ви има и такава форма на работа като ежегодно провеждане на дни в подкрепа на пациентите от психоболниците. Преди две години по време на поредната такава акция Вие провъзгласихте… смъртта на постмодернизма. Защо така изведнъж? И защо именно психиатрите направиха такава заявка?

- Ще отговоря, но ми кажете, моля, защо Ви заинтересува именно този момент?

- Постмодернизмът в изкуството, в частност - в литературата, просто ми омръзна! Техните литературни «произведения» са безпринципно напъхване в така наречения текст на всякаква, често неосъзнавана глупост. Адептите на това направление (не бих го нарекъл метод) претендират за някакви революционни пробиви в нещо голямо, без да са в състояние да се справят и с малкото в занаята. Отсъствието на школа, умения, техника, владеене  на материала те представят за творчески авангард.

- Пишат неща, без изобщо да се безпокоят за публиката.

- На тези «донори» даже не им минава през главата, че възприемателят може да има съвсем друг жизнен опит, към който са неприложими аналогични «творчески» изводи.

- Примерно такива настроения ние откриваме в разговорите с нашите пациенти…

- Благодаря!

- Няма за какво! Разликата между нашите пациенти и Вас са в сферите, където е бил изпитан отрицателният ефект на постмодернизма. На Вас той е омръзнал в изкуството, а на нашите пациенти - в самия живот. Но какво е постмодернизмът в по-широко понятие? Просто казано, това е отрицание на старите ценности, нещо повече - на  строгата ценностна йерархия. Т. е. постмодернизмът е период на отсъствие на ценности и принципи, включително и на ред в каквото и да е. Въобще според една от господстващите гледни точки в съвременната философия за историята е характерно редуването на периоди на модернизъм и постмодернизъм: на смяна на старите ценности идва период на търсене на нови. Тези термини могат да имат по-универсално значение.

И все пак с постмодернизма от нашия период щеше да е нормално, ако той, критикувайки «остарелите епохи», бе търсил нови ценности. Но той се декларира като отделно направление, като ценност сама по себе си, де факто отказвайки се от създаването на нови конструктивни концепти. Защото критиката не може да бъде конструктивна - тя е насочена към това да постави нещо под съмнение. Затова мисля, че постмодернизмът попадна в собствения си капан. Призовавайки към пълен релативизъм на всички възможни стилове и ценности, стигна до бъркотия, до нова еклектика, до фиксиране на хаоса. А безкрайният хаос раздразва хората.

И психотерапията с психоанализата дава възможност да се установи мащаба на подобни настроения сред населението, понеже ние говорим много с хора от различни възрастови и социални категории, които идват при нас със своите преживявания. Особен дискомфорт от постмодернизма в живота изпитват младите. И ние, анализирайки тези преживявания, преди три години по време на акцията „Свят без ценности” заявихме, че човечеството е стигнало до предела на своя хаос. И това беше направено от нас на прага на икономическата криза в Украйна. Кризата стана много добро потвърждение, че постмодернисткото време е завършило и е дошъл ред за нови взаимоотношения.

Украйна е плод на постмодернизма. Като държава тя възникна в периода на разцвета на постмодернизма. И неизбежно на подсъзнателно ниво тя попи всички черти на постмодернизма: отсъствието на концепция, ценности, ред, принципи. Украйна просто е квинтесенция на постмодернизма в държавно отношение! Украйна е това, до което другите страни още не са стигнали. И у нас всички пороци са видими особено    отчетливо. Затова, мисля, че и рецептите за ново устройство е най-удобно да се търсят при нас. И дори ще си позволя такава шега: ако Украйна намери изход от тази ситуация, възможно е това да бъде рецепта и за много други страни.

в. «2000»,  №52 (540) 31.12 - 6.01. 2011