Васил Стус

превод: Иванка Хиндалова - Шерстюк

***
Изгубени са и последните надежди.
И най-накрай свободен си. Свободен. Свобода.
В самоизгнание отивай, без да се оглеждаш,
без жал изгаряй скъпите писма.
И стиховете си изгаряй, и душата,
дълбока, чиста болката ти да гори.
Безследно изчезни - заедно с ината си
и на бездомния цървулите носи.
Утре какво ни чака? Ден и хляб - от Бога.
А ако не дойде този ден - тогава?
Тогава страдай. Е тогава вече страдай,
вървейки към смъртта си без посока.

——————————

***
Този кораб бе направен от човешки тела.
Абсолютно всичко: палуба, трюм, мачти
и дори машинното му отделение.
Поизпотиха се с обшивката.
Най-трудно беше на местата,
където се падаха човешките глави.
Щом през пробойна силно бликваше вода,
дупката затъкваха със някого от екипажа.
Докато останалите
търсеха щастлив незнаен пристан
в откритото море.

——————————

***
Колко е хубаво, че от смъртта не се боя
и че не питам тежък ли е моят кръст.
Че, богове, пред вас не скланям аз глава
в предчувствие за неизвестен път.
Че любих и живях - душата си опазих
от покаяние, проклятие и от омраза.
Народе мой, при тебе ще се върна пак
и ще обърна към живота и в смъртта си
лицето си изстрадало - без капка злоба.
Синовно доземи ще ти се поклоня,
очите ти ще срещна с честен поглед
и честни сълзи ще ме задушат.
Да поживея - час поне - тъй ми се иска,
щом стихне бурята на моята беда.
Нека ми дойдат гости - Леся Украинка,
Франко, Шевченко и Сковорода.
Но стига! Млъквай! В гъстата гора изгубен,
не недоволствай ти, а вниквай надълбоко,
във същността - тя в бъдното ще се разпукне
и край прозореца ти ще разцъфне като роза.

***
Утрачено останні сподівання,
Нарешті - вільний, вільний, вільний ти.
Тож приспішись, йдучи в самовигнання:
безжально спалюй дорогі листи,
і вірші спалюй, душу спалюй, спалюй
свій найчистіший горній біль - пали.
Тепер, упертий, безвісти одчалюй,
бездомного озувши постоли.
Що буде завтра? Дасть Біг день і хліба.
А що, коли не буде того дня?
Тоді вже гибій. Отоді вже - гибій,
Простуючи до смерті навмання.

——————————

***
Цей корабель виготовили з людських тіл.
Геть усе: палуба, трюм, щогли
I навіть машинне відділення.
Морока була з обшивкою -
особливо погано держали воду місця,
де попадалися людські голови.
Коли утворювалася потужна водотеча,
діру затикали кимось з екіпажу,
в той час як решта
шукала щасливої пристані
у відкритому морі.

——————————

***
Як добре те, що смерті не боюсь я
і не питаю, чи тяжкий мій хрест.
Що вам, богове, низько не клонюся
в передчутті недовідомих верств.
Що жив-любив і не набрався скверни,
ненависті, прокльону, каяття.
Народе мій, до тебе я ще верну,
і в смерті обернуся до життя
своїм стражденним і незлим обличчям,
як син, тобі доземно поклонюсь
і чесно гляну в чесні твої вічі,
і чесними сльозами обіллюсь.
Так хочеться пожити хоч годинку,
коли моя розів’ється біда.
Хай прийдуть в гості Леся Українка,
Франко, Шевченко і Сковорода.
Та вже! Мовчи! Заблуканий у пущі,
уже не ремствуй, позирай у глиб,
у суще, що розпукнеться в грядуще
і ружею заквітне коло шиб.