КУЛТЪТ КЪМ ВАСИЛ СТУС КАТО ИНСТРУМЕНТ НА РУСОФОБСКА КАМПАНИЯ!

Отворено писмо до вестник «2000»

Алексей Мартинов, историк
Донецки Национален университет

превод: Литературен свят

Уважаема редакция на «2000»!

Вашият вестник е един от най-авторитетните украински издания, което последователно защитава рускоезичния Югоизток, отстоявайки традиционните му ценности и национално-културна самобитност. Именно защото в. «2000» принципно се обявява срещу украинския национализъм - неофашизъм, реших да се обърна към Вас с настоящото отворено писмо по повод гнусната провокация, която необандеровци наскоро организираха в Донбас.

Вашето издание вече публикува материали по проблемите на «оранжевата» колонизация на Донецкия край (вж. «Как да се защити самобитността на Донбас?», в. «2000»; «Свобода на словото», № 41 (433), 10-16 октомври 2009 г., F 5) и в конкретния случай бих искал да развия тази тема, според последните събития, които предизвикаха сериозното безпокойство на дончани.

Става дума за така наречената «обществената инициатива» за честване на дисидента Васил Стус (1938-1985), както и да се нарече с неговото име  Донецкият Национален Университет - водещият научно-образователен и културен център на Донбас. От декември миналата година насам «страстите по Стус» станаха едва ли не главната насока на дейността на «петата колона» в Донбас.

За отбелязване е, че «инициаторите на» тази пропагандистка кампания са именно онези маргинални националистически (авторът явно разбира под „националисти” в украинския контекст сепаратисти, русофоби и пронацистки елементи. бел. прев.) групировки, които в продължение на няколко години се опитват да внедрят в Донбас новите «оранжеви», а по-точно казано необандеровските псевдоценности. Това са малобройни, но имащи поддръжката на  «оранжевата» власт сили, които се стремят да осъществяват «украинизаторска» политика в региона, а по-правилно би било да се каже - да популяризират в Донбас култа към нацистките помагачи от ОУН и УПА, да насаждат на донбасовци антикомунизъм и русофобия, да деформират историческата памет и етническото самосъзнание на населението. Може да се каже, че националистическите «просветители» осъществяват истинска социокултурна диверсия в регион с традиционно интернационални качества, в регион, където значителна част от населението са етнически руснаци и, съответно, съществуват трайни братски връзка с Русия. Но необандеровци цинично натрапват на хората в Донбас чужди за него «герои» и неприемливи геополитически перспективи, разрушавайки по такъв начин междунационалния мир в региона, като лицемерно прикриват деянията си с показна «украинофилска риторика».

Ще отбележим, че разпалваната от необандеровци идеологическа кампания е насочена към зомбиране на младежта в Донбас, преди всичко на широките кръгове на студентството, в редовете на които «културтрегерите» се стремят да завербуват възможно най-голям брой привърженици, за да възпитат в тях националистичен дух и после да ги използват за следващи политически провокации. В условията на развиваща се социална криза, дълбока деградация и лумпенизация на обществото «оранжевите» искат да сформират своя опора в Донбас, с помощта на която се надяват в обозримо бъдеще да торпилират непокорния и потенциално опасен за тях Донецки край.

Именно затова украинските националисти се заеха с усилена агитация, за да бъде дадено името на Васил Стус на Донския Национален Университет, както и с възвеличаване на дисидентската му дейност. При това представителите на донецките «оранжеви», натъкнали се на нежеланието на дончани да имат толкова противоречив «герой», се опитват да манипулират общественото мнение и грубо да го фалшифицират, обвинявайки донецките власти в «антиукраински позиции». Работата е там, че председателите на Донецката областна държавна администрация и областния съвет В. И. Логвиненко и А. М. Близнюк се изказаха против идеята за прекалена апология на Стус, с което предизвикаха буря от негодувание от страна на националистите. В резултат «оранжевите» поклонници на Стус се обърнаха към високите си покровители в Киев, включително и към министъра на образованието и науката Вакарчук, с помощта на който се опитват да прокарат замисъла си за преименуването на ДНУ и «канонизацията» на Стус.

Много дончани си задават въпроса: защо националистите така упорито се борят Васил Стус да стане «новият герой» на Донбас? Защо дисидентът Стус е притрябвал за икона на отявлени антикомунисти и русофоби, които непрекъснато се стремят да реабилитират нацистките помагачи, да оскърбят ветераните от Великата Отечествена война, да вкарат Украйна в НАТО и да разрушат вековната дружба с Русия? Отговорът е очевиден: значи Стус е именно онзи «герой», към опита на който съвременните националисти искат да апелират за реализиране на политическите си цели. Значи, Стус е нужен на необандеровци, за да се създаде изкуствен култ, поклонението на който, според техния замисъл, трябва да откъсне населението на Донбас от традиционните му ценности, от борбата за национално-културна самобитност на Донецкия край. Накрая, Стус е избран от «оранжевите» за идола, по примера на който те искат да възпитат в националистически дух донецката младеж.

За съжаление, и краткият обзор на литературното творчество на Васил Стус показва, че, уви, гореизложеното предположение е вярно. Известността на Стус в последните 20 година е свързана съвсем не с художествената ценност на произведенията му, а с факта, че е бил украински националист и се е обявявал за откъсване на Украйна от Русия, като е бил и ярък противник на съветската система. Именно това обстоятелство е осигурило на Стус феноменалната популярност сред националистическите сили и обслужващите ги «интелигенти». Стус става необходим в «оранжева» Украйна преди всичко, защото е бил антикомунист и русофоб, изповядвал е антикомунизъм и либералните западни ценности.

За да се провери какви са възгледите на Васил Стус, е достатъчно да се види неговата «Дещо з думок наших попередників про нацiональне питання на Українi», написана още през 1968 г. В този очерк той накратко е изложил възгледите си за междунационалните отношения в Украинска ССР и фактически е противопоставил един на друг украинците и руснаците. Стус писал, че украинците уж са угнетени и не могат дори да реализират правото си на образование, да не говорим за други потребности.

Как тогава хиляди и милиони украинци са получавали висше образование, ставали са ръководни работници в КПСС, директори на предприятия, сътрудници в  НИИ (научноизследователски институти), академици, летци, генерали не е ясно. Но най-голямо удивление при четенето на тези редове предизвиква фактът, че самият Васил Стус - обикновен селски момък от Виницка област -  е могъл да завърши историко-филологическия факултет на Сталинския педагогически институт (съвременният ДНУ) и после дори да постъпи в аспирантура в Института по литература на АН на УССР в Киев. Но въпреки това продължил да твърди, че има „дискриминация” на украинците в Съветския Съюз!

Най -„забележителното” място от цитирания очерк на Стус е, където той изцяло е изложил „демократичните” си възгледи. За доказателство на теорията си за мнимото угнетяване на украинците в Украинска ССР той е добавил статистическа таблица, доказваща, според него, накърняването на правата на украинската нация.

Според плановете на Стус, изложени в коментарите към таблицата, става ясно какво трябва да бъде според него бъдещото устройство на Украйна: украинската нация е угнетена, руснаците и евреите са прекалено много, превишават „нормата, не пускат украинците в културния градски живот, затова трябва нещо да се направи, иначе украинската нация няма да види нови Шевченко и Франко…”

В съветските времена подобни примитивно националистически, да не кажем расистки разсъждения можели да изглеждат като нещо баснословно и крайно, но днес, в «оранжева» Украйна, те изключително добре акомпанират на антикомунистическата и русофобска «моноетническа» политика на държавата. Но удивителното е друго: независимо от явната реакционност на възгледите на Стус за руско-украинските отношения, него, както и преди се опитват да го представят на обществото като «правозащитник» и «демократ»!

При това Стус, покрай отношението си към руснаци и евреи като «излишен» елемент, е изразил и отношението си към традиционното за източните славяни православие, и то е  пълното му неприемане! А дори сред украинската националистическа «интелигенция» е трудно да се срещне деец, който би отрекъл християнските ценности; дори бандеровци са апелирали към униатството.

Относно православието Стус, като типичен украински националист, се вълнува не от проблемите на самите християнски ценности, а именно от «византийско-московския обряд», «желязната дисциплина на татаро-монголите», която била присъща на «руския дух» - как да не сравним тези перли със съвременните митологеми за «руските варвари»?  

Имайки предвид гореизложените възгледи на Васил Стус ще бъдат напълно ясни симпатиите му към нацистките помагачи от ОУН - УПА, «признаването» на които той, както се оказва, замислял още в «застойното» съветско време. В това отношение e твърде интересно да се прочете бележката му «Памятка для украiнського борця за волю” (предполагаемо 1968 г.).

За развитието на толкова любимата му на думи украинска нация Стус предлагал да се честват бандеровските палачи, които заедно с хитлеристите, а после с помощта на англо-американските спецслужби изтребвали и етнически украинци включително. За украинците - ветерани от Великата Отечествена война и жертвите на хитлеризма и национализма - „правозащитникът” кой знае защо не си спомнил!

Ще отбележим, че «Бележка»-та била написана Стус през 1960-те години, т.е. сравнително скоро след като завършил историко-филологическия факултет на Сталинския педагогически институт. В съветски времена се издавала обширна литература за бандеровските престъпления, били живи много очевидци на страшните събития в Западна Украйна, но Стус, горейки от желание да изучава дейността на ОУН - УПА, кой знае защо игнорирал тези свидетелства… Мнението на Стус не се променило и през 1980-те години - достатъчно е да се види бележката му „Деколонизация на СРСР…» (януари 1980 г.)  

И отново може да се убедим доколко изложените от Стус митологеми съответстват на съвременните националистически фалшификации на съветското минало. И отново ще отбележим колко явно е тъгувал Стус за „разгрома на украинското националноосвободително движение в Западна Украйна през 40-50-те г.” - с други думи, той бил привърженик на продължаването на бандеровския бандитизъм, а не на неговото ликвидиране. И това при положение, че, съгласно Справка на КГБ на УССР от 17 април 1973 г., от ръцете на ОУН - УПА в Западна Украйна за периода 1944-1953 г. са загинали 30 676 души, от тях 15 355 обикновени селяни и колхозници. А по данни на специалната комисия по изучаване на човешките загуби в СССР във военните конфликти през ХХ век, която работи през 1990-те години в Русия под ръководството генерал-полковник Г. Ф. Кривошеев, в следвоенно време в Западна Украйна били извършени повече от 14 000 диверсионно-терористични акта, при които загинали от 30 до 40 000 души като много от загинали били убити зверски, с поразяваща жестокост.  

А Стус скърбял за разгрома на „националноосвободителното движение”, което означава, че е одобрявал зверските методи на „освободителната борба”, използвани от упистите.

Ето за какви „заслуги” днешните ревизионисти и политически провокатори са решили да създадат изкуствен култ на „правозащитник” на Стус, и при това да поставят този фалшив идол не къде да е, а в Донбас! На автора на настоящото отворено писмо, като руски човек, му е отвратително да търпи възмутителния факт, че русофобът Стус, невиждащ място за милиони руснаци в градовете на Украйна, ще стане «герой» на Донбас и необандеровците ще учат младежта на неговия пример. И тъй, за «увековечаване» на паметта на Стуса украинските националисти предлагат да се претворят в живота «хуманистичните» му идеи, а именно - да изгонят от градовете руснаците, евреите и прочие «нежелателни елементи», заменяйки ги с достойни «национал-патриоти» - същите «нови Грушевски», за които писал дисидентът?!

А впрочем, по данни на преброяване на населението за 2001 г., в Донецка област етническите руснаци съставляват 38, 2%, по същество - повече от една трета, като руски език са признали за майчин 74, 8% от цялото население.А ако се вземат отделно такива големи градове като Донецк и Макеевка, според състоянието от 2002 г., тук етническите руснаци преобладават (48, 2% руснаци и 46, 7% украинци в Донецк, съответно 50, 8% и 45% в Макеевка). Т. е., казано направо, в Донецк всеки втори е руснак, но националистите искат да нарекат Донецкия Национален Университет на името на русофоба и апологета на ОУН - УПА, който бил недоволен, че, така се каже, руснаците «заемат законното място за украинците». Може би това е стимул да не се допускат повече руска и рускоезична младеж до висше образование, да депортират «чужденците» от градовете и да се заменят те с  «национал-патриоти»?! Не ще и дума, че популяризацията в Донбас на такъв «герой» като Стус само провокира в региона междунационална вражда, усложнявайки и без това дестабилизираната от «оранжевите» социалнополитическа обстановка.

Затова може смело да се признае: на прогресивен Донбас, стоящ на позициите на съхраняване на своята самобитност и укрепване вековната дружба с Русия, не е нужен изкуствен националистически култ, който ще стане още един инструмент на «оранжевата» колонизация на Донецкия край. Васил Стус - ограничен украински националист и русофоб - никога не може да стане «свой» за Донбас, той винаги ще бъде чужд, минало, натрапен от горе. Това трябва да се има предвид от онези  псевдоинтелигенти и продажни чиновници, които в угода на националистическата конюнктура се опитват да натрапят култ към Стус в Донбас. Всички колонизатори на миньорския край и обслужващите ги хуманитарни нищожества трябва сто пъти да помислят, преди да дразнят и без това разгневената мечка, която неминуемо ще се събуди напролет - заедно с кризата.

Настоятелно моля редакцията на в. «2000» да публикува отвореното ми писмо.
То е вик на душата, а не конюнктура.


в. „2000″, 07.09. 2009 г.

(със значителни съкращения)