СЛЕД ВРЕМЕ
превод: Кръстьо Станишев
СЛЕД ВРЕМЕ
след време
човек си припомня
какво е желал
да забрави
ДЕН И НОЩ
денем
птиците
полетът
крясъкът
нощем
студът
болката
познанието
ВОЙНАТА В ЗАЛИВА
готова за употреба
смъртта е доставена
във всички държави
речи за мир
за мир между народите
за мир на света
ала доставят те
тайно оръжие
други умират
за тяхна изгода
отровният газ е беззвучен
смъртта анонимна
но те доставят оръжие
от военни заводи живеят
въоръжаването служи
само на мира
така казват винаги
доставчиците на смърт
СЪВРЕМЕННИЦИ
те имат
готовия отговор
според модата
на времето
находчиви да бъдат
с находчивия израз
определеното мислене
определя делата
идеологията
и поведението
стратегията
и политиката
опортюнизма
и всекидневните действия
безсъвестността
и живота обществен
ПРИЗНАК
безмерно е
времето
недостоен
човекът
война
вместо мир
насилие
вместо разум
лъжа
вместо истина
власт
вместо народовластие
навсякъде
само брътвежи
всекидневно
измяна
привидният свят
на телевизионния екран
цинизмът
на пресата
гражданинът чака
и мълчи
АЛТЕРНАТИВА
защо пък не
една пародия
на тази
действителност
защо пък не
остроумие и лъжа
вместо сериозност
и истина
защо пък не
филистер
сред този
световен пожар
всичко функционира
чудесно
СМЕНЯЩИ СЕ ПЕРИПЕТИИ
местоживеенето
е сменено
сменен е
автомобилът
работата
е сменена
убежденията
са сменени
сменена е
партийната книжка
приятелите
са сменени
съпругата
е сменена
останал е
старият навик
приспособяването
към всяка ситуация
РУШИТЕЛИТЕ
те погубват
небето
опустошават
земята
те отравят
водата
те заразяват със чума
и въздуха
унищожават
живота
те ще заличат
и нас
всичко
за своя изгода
МАНИФЕСТ
аз не желая
никаква система
аз не желая
никакъв хаос
аз желая
всичко
видимо
забележимо
да
има
съзнание
в радост
и мъка
аз не служа
на никого
аз съм
махало
чийто път
времето
разгласява
чийто път
времето
определя
ПОЕЗИЯ І
блуждаещия огън
на думите да изоставим
на мислите
одеждата бляскава
всичко е само мираж
всичко е само привидност
сега вече е време
да се пробудим
конкретни да станем
и в стиховете
ПОЕЗИЯ ІІ
едно стихотворение
от слънце
от сенки
и студ
и от светлина
ПОЕТ
той притежаваше
само нож
перлонова риза
и чанта
пълна със стихотворения
и андерсенови приказки
подвързани в кожа
със златен обков
ЖИВОТ НА ПОЕТ
с цвят на жито е слънцето
оловнотежка смъртта
метафорите са като лъжи
плесенясал е хлябът
преждевременен край
венец на легендата
пропилени са дните
играта загубена
ЖИЗНЕНО ДЕЛО
една шепа
стихотворения
съединени
във книга
думи
вместо отражения
мисли
вместо властване
на хората
за посмешище
на самия себе си
за срам
цял живот
в самота
това всъщност
бе всичко
МЕСТНА ВЕЛИЧИНА
на страница пета
в провинциален вестник
един репортаж
за него
за неговата книга
за неговото литературно четене
в градската зала
портретът му е отпечатан
там където друг път стои
снимка на пудел
и на момиче
с минибикини
и със усмивка
поетът си купи
пет броя
от вестника
раздаде ги гордо
на своите приятели
в това селище
най-сетне и той
ще е тема на деня
така се надява
ГЛУПАКЪТ
всеки ден
той вървеше
с една клетка
за птици
мляко да си донесе
един ден
новият лекар
го обяви
за побъркан
избавлението дойде
и го прибра
той беше
затворен
няколко дни след това
той умря
от тъга
по своята птичка
ПОСЛЕДЕН ПРОТЕСТ
моят баща издъхна
в отделение 4В
на една обществена болница
това беше неговият
последен протест
против класовото общество
ОНЕМЕЛИ
онемели
ние се отбиваме
в мълчанието
ние разбираме
че никога
няма
да се случи
да се превърнем
в малка частица
от време
в отломък
от вечност
ПРИЗОРИ
вече се
развиделява
като вик
хвърля нощта
светлината
дълбоко в небето
всичко е
тишина онемяла
аз съм сам
със страха
без надеждата
щях да съм мъртъв
ИСТИНА
любовта е
силна като смъртта
възпоминанието
става мерило
на времето
тъй като само любовта
е силна като смъртта
