АКРОСТИХ

Кремена Ячева

АКРОСТИХ

                  „Светът -
                   това сме само аз и ти!”
                                Димитър Христов

Нощен полет в пламъка на свещ -
Есенен копнеж по светлината
И един последен слънчоглед
Зазимувал във душата ми.
Без да подозира този край,
Ето пак съдбата ме прекръсти.
Жалко за оная красота,
Недочакала разсъмване.
Още нося своя таен страх, че
Себе си не мога да опазя -
Тъмно е от думите неказани.


***
Днес дърветата се молят за роса -
вдигнали са сухите си клони.
Те не вярват даже в свойте чудеса -
някой и гнездата е оронил.

Дъждовете кратки дълго ни горчат
и пръстта от тях е наранена.
Слънчогледите безмилостно стърчат
черни и безсилни като вена.

Извори затварят своя кръговрат,
а чешмите в камъка вградени,
млъкнали завинаги, ще преродят
своя вик в най-живата легенда.


ЕЖЕДНЕВИЕ

            „ Но защо си, животе, тъй жалък…”
                                             Калин Донков

Сред полуистини полуживеем
с полуусмивка, с полувина.
С полудоверие в полуприятел.
С полувяра и в самия Бог.
Полусъзнателно се полулюбим,
полуискрени един към друг.
Полуотглеждаме децата си,
полугорди от това.
Полуочакващи се полутревожим,
че просто няма полусмърт.


***
           „До изоставената къща
            пее щурче.
            Вечерно слънце.”
                                     Шики

Къща изоставена - душата ми.
Последният стопанин си отиде.
И викам, викам…
Пустото отвръща ми:
„Последният стопанин си отиде.”

Глухарчета пред прага са пораснали.
Глухо тупват вишни във тревата.
Едно щурче нарочно ли, по грешка ли
запяло е и пее пред вратата.

Вечерно слънце - още във очакване
под навеса минута - две се спира.
И кой ще му подвикне там отнякъде:
„Последният стопанин си отиде.”


***
             „Стопанинът замина за Америка…
               …ала не съм аз заминавал никъде…”
                                                  Атанас Далчев

Да тръгнеш, когато всички
                     отиват нанякъде,
не е оригинално.
Да се върнеш, когато всички
                    са разочаровани,
не е достойно.
Да останеш,
                   горд от самотата си,
сигурно е глупост.
Аз никъде не съм потеглил още,
но стопанинът на тялото -
                                    душата ми
ще се върне ли?