Рюноске Акутагава

Рюноске Акутагава ( 1.03. 1892, Токио - 24.07. 1927, Токио), японски писател, привърженик на неореализма, майстор на късия разказ, е роден в семейство на търговец на мляко. Майка му умира в психиатрия, осиновен от бездетния брат на майка му Досо Акутагава, чиято фамилия приема. Завършва средно училище в Токио (1910), колеж (1910-1913) и английска литература в Токийския университет (1913-1916), където издава литературното списание «Ново течение». Първата му литературна творба е преводът на «Валтасар» на Анатол Франс (1914). Става известен с разкази от живота на средновековна Япония «Вратата Рашомон» (1915), «Нос» (1916), «Мъките на ада» (1918) и др. Преподава английски език във Военноморското училище (1916-1919) в град Йокосука, жени се за Цукамото Фумико, работи като сътрудник на вестник, пребивава през 1921 г. в Китай. Пише разкази (общо около 150), автобиографична проза, афоризми -«Словата на пигмея» (1923-1926). През последните си години преживява силно нервно напрежение. Пише ярки социални произведения, отхвърля капитализма и милитаризма. От този последен период в творчеството му са «Ранните години на Дайдодзи Синсуке» (1925, останал незавършен), «Животът на идиота» (1927), «Зъбчатите колела» (1927), «Писма до стария приятел» (1927). Самоубива се с веронал на 35 г.


Публикации:


Проза:

АФОРИЗМИ/ брой 32 септември 2011