Олга Четверикова

превод: Tатяна Любенова

Днес вече е очевидно, че световната финансово-икономическа криза се използва от глобалните елити като механизъм да се провокират дълбоки социални сътресения, в резултат на които човечеството, хвърлено в хаос и наплашено с призраците на всеобщото насилие, трябва само да поиска вмешателство в хода на общосветовните дела от наднационален арбитър, снабден с диктаторски пълномощия. Както сега вече е добре известно, тази идея е изказана още през 1994 г. от Дейвид Рокфелер, който заявява: “Ние стоим на прага на глобални промени. Всичко, от което се нуждаем, е мащабна криза, и тогава народът ще приеме новия световен ред.”

През 2008-2009 г. въвеждането на глобалното управление и всеобщ наднационален контрол бяха издигнати в качеството на главно изискване и внесени в дневния ред на водещи форуми и съвещания на представителите на световния елит (към това призова и Бенедикт ХVІ в енцикликата си „Caritas In Veritate”, предвидена за юлската среща на “голямата осморка”, през 2009 г.), след което те пристъпиха към завършващия стадий за реализация на своя проект.

Главно условие за успешното му осъществяване е психологическата готовност на световната общност да приеме идеята за глобалното правителство като единствено възможен и безалтернативен път за развитие. Но като се има предвид колко е разрушителен този път за национално-държавните норми на живот, и че води до внедряване на извънправови форми на контрол над обществото и до рязко съкращаване на населението на планетата, рационално мислещият и образован човек не може да го приеме. Още повече не може да го приеме истинският християнин, разбиращ духовния смисъл на случващото се.

Затова главната директива за “инженерите на човешките души”, работещи за глобалния проект, се заключава във формирането на такава идейна среда, която се основава на ирационалното възприемане на действителността и позволява да се създаде вместо съзнателно правещи избора си граждани, маса от лесно манипулируеми и управлявани адепти. Фактически става дума за това да се възпроизведе в световен мащаб модел за управление на човека, разработен в недрата на окултни секти.

Това засяга и самото съдържание на внедрявания светоглед, и методите за подчинение на съзнанието и волята на човека.

Що се отнася до първото, то човешкото съзнание се нивелира с помощта на всеобхватна “последна световна религия”, видимата повърхностна форма на която е икуменизмът, а реалното съдържание - светогледът „Ню Ейдж”, който е наследник на многовековния окултизъм и основа за ученията на повечето от днес съществуващите така наречени нови религиозни движения и секти.

Това движение претендира, че е създател на последната световна синтетична религия, която е призвана да замени християнството и да създаде нов тип духовност, приспособена към всеки и даваща възможност на всеки да получи онова, което го удовлетворява.

Главните й черти са плуралистичен универсализъм и глобално мислене, с помощта на които могат да се обединят всички религии и раси, да се въплъти идеята за “колективизацията” на душите и да се нивелират личностите, при което хората ще станат, както се изразява един изследовател, “бръчка върху повърхността на потока на постоянно променящото се съзнание”.

В идеен план течението „Ню Ейдж” е неуловимо, то представлява по същността си по-скоро образно мислене, насока на ума и състояние на духа. То като че ли е ненатрапчиво и търпимо, но това е само психологическа илюзия или тактически ход, предназначен да привлече на своя страна колкото може повече привърженици.

В реалността под многообразието се крие удивително вътрешно единство на светогледа, определяно даже не толкова като общност на възгледите, колкото като особено мистично отношение към живота. В основата на това особено отношение е идеята за всеединството, главни компоненти на която са монистичният пантеизъм, гностицизмът, синкретизмът, очакването на „еволюционен скок” и реинкарнацията.

Произтичащите от учението „Ню ейдж” представи за Бога, за човека и за смисъла на живота, формира такава етическа система, която изобщо не съответства не само на християнския, но и на просветителския хуманизъм.

По силата на това, че привържениците на Ню ейдж отричат идеята за Твореца, човекът при тях търси божественото в самия себе си, в своето дълбоко вътрешно “аз”. Т. е. личностният Бог се подменя от обожествения човек, което значи, че той носи отговорност единствено пред себе си, създавайки собствената си реалност, без да бъде задължен  пред висшите нравствени закони.

Целта на нюейджъра е да се добере с помощта на различни методики за “разширяване на съзнанието” до космическите мащаби, при които той вече не усеща границите на собственото си “аз” и постига състояние на “божествено всемогъщество”. Преживяването на подобен мистичен опит представлява висша истина, всичко останало отстъпва на втори план. То не е свързано с нравствеността, с представата за добро и зло, тоест произхожда от извънморални категории, извън етиката.

Обещавайки издигане на човека до божественото състояние с помощта на собствените му сили, “Ню ейдж” извежда на преден план  егоизма и идеята за личен успех, което напълно се вписва в ценностите на съвременната култура с нейния потребителски морал, сакрализация на свободата, индивидуализма и заедно с това - жажда за свръхестественото и мода на “духовността”.

Основно достижение на “Ню ейдж” може  да се счита това, че тези идеи, които в продължение на векове са принадлежали на езотеричното, тоест на тайните общества, са превърнати от него в екзотерични, т. е - открити за широко разпространение.  

На такива понятия като “всеединство”, “всеобща интеграция”, “търпимост” е даден определен сакрален характер, който не позволява те да се осмислят като рационални термини и значи, не се допуска какъвто и да е критичен подход към тази генерална линия на развитие, която налагат в наше време мондиалистките кръгове.

Това, което днес се случва в духовния живот на Запада и се натрапва на Русия, може да бъде изразено с девиза “Окултизмът - сред масите!”. Окултно-сектантските идеи и понятия престават да се възприемат като нещо чуждо и скандално, превръщат се в набор от стандартни мисли. Обществото става все по-невзискателно, активно заимстващо и интегриращо и езика, и начина си на мислене от окултното сектантство, отнасяйки се към него като към норма. Почти повсеместно окултните идеи присъстват в масовата култура и особено в киноиндустрията. Достатъчно е да споменем такива филми като “Звездни войни”, “Батман”, “Полтъргайст”, “Индиана Джоунс”, да не говорим за вече екранизираната книга за Хари Потър.

Световните елити широко внедряват не само окултното учение, но и техниката за управляване на хората, разработена в окултните секти и движения. И в това, че опитът на тоталитарни по своята природа организации намира крайно благоприятна среда в условията на неолибералната икономика с нейния култ към краен индивидуализъм, няма нищо учудващо, защото в окултните ръководства на сектантите и корпоративния бизнес-елит се наблюдава общност на изходните послания в оценката за човешката личност и, разбира се, цели. И за едните, и за другите, проблемът за тоталния контрол на съзнанието има ключово значение, защото от това зависи успехът и самото оцеляване и на сектите, и на корпорациите. Това дава основание на някои изследователи да нарекат съвременната секта “лаборатория за управление на бъдещото” - термин, за  първи път употребен от П. Ариес по отношение на сциентологията. Какво именно от управленческия опит на сектите представлява най-голям интерес за корпоративния елит?

Първо, методите за изолация и пълна привързаност към „семейството”. Сектата смята себе си като общество на „избрани”, затова главната й характеристика  е извънсистемност, противопоставяне на реалната социална среда и нейната ценностна система. Възползвайки се от това, че съвременното общество с неговите размити нравствено-ценностни понятия предполага различно разбиране на категориите добро и зло, сектата претендира за създаване на нов еталон за морал, съответстващ на “чистия” начин на живот. Този морал се формулира от главата на сектата (гуру), който паразитирайки върху религиозния мироглед, осъществява тайно духовно, психическо и информационно насилие над личността. Подчинявайки се на гуруто като на носител на висше сакрално знание, адептът се лишава от собствена воля, превръща се фактически в биоробот или зомби, програмиран за безпрекословно подчинение на всяка заповед на ръководството.

Второ, вътре, в самото култово общество на „избраните”,  по силата на съществуващия абсолютен духовен лидер и авторитет (гуру) и избраната от него олигархия, съществува точно разделение на елита и подчиняващите му се адепти, тоест на висши и нисши. Пълно спасение могат да си купят висшите, т. е. богатите, а нисшите попадат в тотално робство. Тази система оправдава богатството, дотолкова до колкото то се използва за „спасението”. Тези, които нямат средства, се утешават с това, че ще придобият “спасение” в резултат на безпрекословното подчинение и интензивен труд. Доколкото духовната власт означава абсолютно смирение, съгласие и покорство, елитът получава евтина и послушна работна сила, която никога няма да постави въпросът доколко е справедливо даденото положение, защото просто е лишена от своя воля и способност за критично мислене.

Възможностите на сектите тук са много големи, защото те, както вече се каза, представляват извънсистемни, извънправни структури, неподчиняващи се на общоприетите норми на поведение, защото цялата изпълнителна, законодателна и съдебна власт са концентрирани в ръцете на ръководството. То установява собствени норми, правила на живот, труд, без да се опасява от сблъсък с каквито и да е протести: адептите не се борят за повишаване на заплатата, подобряване на условията на труд, те не поставят изобщо никакви социални изисквания. Те са най-изпълнителните работници. Именно в силата на своята затвореност сектата може да проведе различен род психологически експерименти, да се занимава с разработката на научни изследвания, които не са съгласувани с медицинската етика, както това се прави например в областта на клонирането.

Трето, сектата не приема духа на колективизма и солидарността, поощрявайки сред адептите индивидуализма и съперничеството. Това изглежда парадоксално, защото сектата представлява всъщност сплотен колектив, единно “семейство”, живеещо със вътрешногрупови ценности. Но работата е там, че главният мотив за жизнената дейност в сектата - това е чувството за избраност, което адептът може да потвърди (и потвърждава всеки ден!) само чрез пълно подчинение и изпълнявайки волята на своя гуру, тъй като в сектата не съществуват хоризонтални връзки, а само вертикални - адепт и лидер. При това гуруто винаги е прав, и ако адептът в нещо не постига успех, то това си е за негова сметка. Адептите като че ли постоянно се съревновават помежду си в проявата на вярност, доказвайки своята избраност. Оттук и подозрителността на “братята” и “сестрите” в отношенията им един към друг, постоянното следене и доносничество, съвършено чужди на чувството за братство и любов, които характеризират живота в християнските общини. Обаче, чисто външно, това изглежда крайно благородно. Например, в една от книгите, издадена от сциентолозите, социологът Режи Дерикебур, характеризирайки техния светоглед, пише следното: “Прилаганата религиозна философия възпроизвежда ценности и идеали на либералното общество: индивидуалният успех, морализация на конкуренцията между хората, с цел избягване на подивяването, утвържадаване влиянието  на икономиката, науката и техниката, обезпечаване на благосъстоянието, вяра в постоянния прогрес на цивилизацията…”

Натрупаният от окултните ръководства опит при управлението на съзнанието фактически напълно се възпроизвежда в съвременните транснационални компании, които все повече придобиват чертите на квазирелигиозни общества и са теократични предприятия. За да се убедим в това, е достатъчно да се запознаем със съвременната литература по мениджмънт, маркетинг и реклама. Най-показателна в това отношение е книгата на шведския предприемач Йеспер Кунд “Корпоративна религия”, в която цялата дейност на челната съвременна  компания е насочена към постигане на пазарни позиции, описана изключително с религиозни термини, призвани да обосноват новата религия - религията на бренда. “Нашият избор все повече зависи от вярата. Именно вкусът и вярата в превъзходството на бренда са определящи”. “Брендовете ще стане религия и хората, които се като въплъщение на брендове, сами ще станат религии”, това е типичен пример как се ражда личността на Бил Гейтс, “религиозния вожд на пазара и компаниите”. Въздействайки именно на ирационалната страна на съзнанието, на подсъзнанието на купувача, компанията здраво го привързва към себе си, а това е манипулиране на съзнанието.  Показателно в този план е, че първоначалният смисъл на английската дума brand - това е „жигосано клеймо”, „оставяне на отпечатък”.

В теократичните корпорации всички финансови понятия  - печалба, пазар - се сакрализират, а главните агенти на икономическата власт - мениджърите - се превръщат в харизматични, религиозни лидери - гуру. Мениджърът днес - това е воин, “кръстоносец на икономическата война”, мисията на който е да обезпечи победа на пазара в условията на жестока конкуренция, да превърне компанията в затворен организъм с абсолютно послушен и предан персонал, който никога няма да предяви социални искания и няма да си позволи никакви критики към ръководството. Методите на управление на компаниите все повече напомнят сектантските, при които персоналът се намира под постоянен контрол, длъжен е винаги да бъде на разположение на ръководството и да бъде готов да изпълни всяка задача.

Най-употребяван се оказва специфичният инструментариум на сектите, насочен към постигане на доброволно съгласие за подчинение от страна на работника. Пример за такава обработка на съзнанието е използването на невролингвистично програмиране (НЛП) и транзактен анализ, които са форми за реализация на схеми за скрито управление. Използваните техники на НЛП (а те са многобройни - от хуманистичната психотерапия до методите  на латиноамериканските магьосници), позволяват на мениджмънта да моделира менталните и поведенчески стратегии на работниците така, че да са напълно изключени каквито и да е критични мисли по отношение на компанията .

Преминалият школата НЛП или транзактен анализ е убеден, че ръководството на предприятието е винаги право, а ако възникват някакви проблеми, вина за тях носи самия работник и само от него зависи да се поправи ситуацията. Експлоатацията се разглежда от персонала като напълно естествена, а да се издигат каквито и да е претенции се счита не само за недопустимо, но и за ненормално. Покорството се придобива по пътя на доброволното й приемане. Насочването към постигане на личен успех, изчезване на понятието колективна отговорност, поощряването на съперничеството между работниците - всичко това като цяло води към тяхното разединение, препятства възможностите за проявите на каквато и да е солидарност за отстояване на социални права.

Колкото повече укрепва властта на корпорацията и се усилват свързаните с нея тенденции за обществено развитие, опитът на сектите става все по-необходим. Както пишат френските социолози А. Фурние и К. Пикар, дейността на сектите - това “по същество е експеримент върху жив организъм, който отива докрай в своите методи и похвати, интересуващи целия глобализиран икономически свят”. Тъй като световните бизнес-елити подлагат на търговска оценка практически всички сфери на човешкия живот, във всяка от тях се възпроизвеждат окултно-сектантски механизми за потискане на личността, при които невписващите се в общоприетия модел нямат право на съществуване. 

Написаното по-горе ни дава за пореден път възможност да разберем с какъв противник имаме работа и какви методи използва той. Битката за душата на хората се разгръща с пълна сила и изходът й зависи от това ще можем ли да мобилизираме духовните си сили, които са заложени в нас Свише и които е невъзможно да бъдат унищожени даже от цялата обединена енергия на световното жречество.

Русская народная линия, 12.07.2011