МОЯТ СТАЛИН
превод: Литературен свят
Наскоро участвах в Интернет-гласуване. Гласувах, че Йосиф Сталин е най-великият лидер на всички времена и народи, и разказах за това на приятелите си в социалната мрежа. Сега ме питат защо и за какво съм го направил. Проявеният интерес потвърждава актуалността на Сталин.
Пораснах в «несталинска» среда. В нашето семейство възрастните поддържаха линията на ХХ конгрес на партията и осъждаха репресиите от времето на Сталин. Моят дядо, писателят Уляс Уикстрьом, един от първите в карелската литература писа на тема репресиите, и романът му «Мартва и нейните деца» можа да види бял свят едва през 80-те г., когато авторът вече не беше сред живите. В деня на смъртта си моят баща си спомняше за своя баща, разстрелян през 1937 г., а после реабилитиран офицер-граничар.
Осъждайки култа към личността, възрастните признаваха Сталин за историческа личност от световен мащаб. Спомням си Симонов: «Имаше култ, но имаше и личност».
Гласувайки за Сталин, изразих отношението си не само към мащаба на неговата личност. Гласувах срещу резултатите от реформите, които бяха започнати още в СССР преди четвърт век и станаха (почти по Хегел) лоша безкрайност за Русия. Гласувах срещу така наречената програма за десталинизация, която се опитват да ни натрапят на нас, русите, президентът Медведев и активистите от президентското обкръжение.
Когато цените растат, а жизненото равнище пада, когато животът на обикновените хора става все по-тежък, а броят на милиардерите в Русия за двете кризисни години се е утроил (!), когато разривът между бедността и богатството става все по-контрастен, когато в мирно време губим по един милион от населението си, е време да се преразгледа историята.
Властта има моралното право да критикува предшествениците си тогава, когато тя е по-успешна от тях, и когато народът й признава тази успешност. Спорят кой е казал, че Сталин е приел страната с рало, а я оставил с атомна бомба - Чърчил или Нина Андреева. Но никой не спори за главното - Сталин прие Русия с рало, а я остави с атомна бомба.
Съветският Съюз начело със Сталин успя успешно да противостои на външната експанзия и диктат и да победи в най-страшната война на всички времена. Цвайг има знаменит цикъл - «Звездните мигове на човечеството». Знамето на Победата над райхстага и знамената на фашистките армии, хвърляни в подножието на Мавзолея са звездните мигове в нашата история.
През 1931 г. в речта си «За задачите на стопанските дейци» Сталин казва: «Изостанали сме от напредналите страни с 50-100 години. Трябва да наваксаме това разстояние за десет години. Или ще го направим, или ще ни смажат». СССР начело със Сталин успя: приетата с рало страна се оказа готова за великата война, която започна след десет години. Как е могъл той толкова зорко да предвиди развоя на историята?
Преди парада на победата има военен парад в Москва през ноември четиридесет и първа.
«…чудовищата-танкове на Хитлер като лавина пълзят към Москва. Денем и нощем самолети и оръдия изригват огън и смърт в самото сърце на Съветския Съюз. Но на Червения площад на седми ноември 1941 г. се проведе тържествен празничен парад. Увереният, стоманен, спокоен глас на Сталин обясни на света защо неговият народ ще победи в тази борба за свобода на целия свят» - пише в затворническия си дневник финската писателка Хелла Вуолийоки. По време на войната я осъждат на доживотен затвор за антифашистка и антивоенна дейност.
Съветският народ победи, начело със Сталин. Победата и Сталин са винаги заедно.
Също така са заедно Сталин и създадената от него страна, страната, в която се родих и пораснах, страната, която обичам и с която се гордея - СССР.
Съветският Съюз не беше лишен от недостатъци и животът беше не без проблеми. Но помня как се променяха потребителските нужди и - главното - възможностите на хората в съветско време. Помня как съветските хора получаваха безплатно благоустроени апартаменти, строяха вили, ходеха в отпуск на море и си вземаха автомобили, мебели, битова техника, без да попадат при това в пожизнено дългово робство. Сега от лексиката ни почти изчезна понятието «ново жилище». Вместо това сега имаме плашещите - «ипотека», «оптимизация».
Като президент на Русия Владимир Путин ни върна знамето на Победата и мелодията на съветския химн, а разпадът на СССР той нарече най-великата геополитическа катастрофа на нашето време.
И знамето на Победата, и «Съюз нерушим…» са свързани с името на Йосиф Сталин.
Някога порицавах шофьорите на автобуси, които на предното стъкло слагаха парадния портрет на Сталин. Сега гласувах, че Сталин е велик вожд. И не само аз гласувах така. Интересът към Сталин и към епохата на Сталин расте. Това личи както в творческата среда, така и сред младежта. На мнозина ли са интересни сега имената на Елцин и Горбачов? Тук, у нас, в Русия, а не някъде в Лондон…
Интернет-гласуването до голяма степен е игра и резултатите му не са доказателство за правота. Предстоят ни големи избори в Русия.
Нали ще се кандидатирате, другарю Сталин?
http://stolica.onego.ru/ 18.04.2011
