Ирина Одоевцева

Ирина Владимировна Одоевцева (ист. име Ираида (Рада) Густавовна Хайнике) (15(27).06.1895 (Рига) - 14.09.1990 (Петербург)) е руска поетеса, литературен критик, мемоарист, преводач. Дъщеря на състоятелен латишки буржоа. Получава добро домашно възпитание, завършва гимназия. През 1914 г. пристига в Петербург. Представителка на поезията на Сребърния век. Печата от 1921 г. Участва във втория „Цех на поетите”, в групата „Звучащата раковина”, ученичка на Николай Гумильов. През 1922 г. с мъжа си поета Георгий Иванов заминава за Берлин, после - за Париж. От 1958 г. сътрудничи на в. „Руска мисъл”. През 1978 г. се омъжва за писателя Яков Николаевич Горбов (1896-1981). През 1987 г. се връща в Ленинград. Сборници с поезия: „Двор на чудесата” (1922), „Контрапункт” (1950), „Десет години” (1961), „Златната верига” (1976), романи: „Ангелът на Смъртта” (1927), „Изолда” (1931), „Огледало” (1939), „Надежда всяка остави” (1954) и др. Мемоарна дилогия: „На бреговете на Нева” (1967) и „На бреговете на Сена” (1983). Третaта й книга с мемоари - „На бреговете на Лета” остава недовършена.


Публикации:


Поезия:

НЕ, НЯМА ДА СЪМ ЗНАМЕНИТА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 31 юли 2011

С ПЕЕЩА ТЪГА ИЗПЪРХА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 75 юли 2015