РОДОПА

Розалия Александрова

РОДОПА

Камбанен
звън.
Разбойник
вятър.
И шепот.
В древната
гора.
Животът
тръгва
изначално
след
всяка
песен.
И
дъга.


***
На Хрипсиме Ерниасян

Армения
я има.
Не тъжете!
Възправя волно
тя снага.
И благата
десница
на столетието
ще пресуши
гнева.
Армения
будува.
Величаво
изстрада
песенния
небосвод.
Орли се раждат
само в камъка.
С любов
откърмя се
народ.


***
Вълната
рисува
брега. Въздиша
рибарската
мрежа.
С пенлива
усмивка
солта
дълбае
съня
на
надеждите.


ГУГУТКА

Някой се докосна до пенливото
вино на младежките мечти.
Селото е сгушило усилия.
Родовият паметник мълчи.

Старите дувари се смаляват.
Споменът за дълг тежи.
Вярата единствена е права
в опустелите гори.

Тук си. И те няма. Под небето.
Стреме от прабългарски съдби.
Древен дух от канове напети
всеки път над нас ще бди.


РУБИКОН ЗА ГОТОВИ ДУШИ

                  В памет на татко

Абдикираш от земния свят.
И не питаш къде ще се чакаме.
В тези чудни неземни поля
за разходка пътека остана ли.
После сякаш се връщаш при нас.
И си спомняш за детската врява.
Обеднели са всички слънца.
Ти говориш,
а вече те няма.


ТРУДНИ ДНИ

Има дни,
в които
не броим
зърното,
а броим
петлите.


И СЛЕД ТОВА

Птиците,
които
тръгват
нощем
в белите
безименни
полета,
са небесни
гости,
спрели Космоса
в делничния вик
на битието.
Мечът
древнобългарски
и свише
воините
на Духа
събира.
Който
е създаден
да обича,
даже да си тръгне,
не умира.