ЕЛЕНА ВОЛЕВА-РАВОЛ: ОТ 33 ГОДИНИ СЕ ГРИЖА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ЗА ГРОБА НА МИНА

Интервю на Елена Шопова

Българката Елена Волева-Равол,  понастоящем живееща в град Париж, Франция,  става все по-популярна у нас, най-вече с активното си участие в организацията и провеждането на възпоменанието - панихида, в памет на Мина Тодорова - музата на поета,  по случай 100 години от нейната кончина, състояла се на 15 октомври 2010 година на гробището в Бианкур и на Открития урок за Яворов в Париж провел  се през месец юни 2011 г.

- Госпожо Равол, отколко време сте във Франция и от кога се грижите  за гроба на Мина?!

- От 45 години  живея   във Франция. Дойдох тук за лечение на дъщеря ни, така се стекоха обстоятелствата, че останах тук и до днес… В момента живея в  Булон, само на 500 метра от гробището Бианкур, където е погребана Мина. Но това не е гробище, каквито имаме в България. Това е красив гробищен парк, където обичам да се разхождам сред красивите цветя и после да приседна на гроба й. Правя го  напълно безвъзмездно, доброволно, като българка, която обича България,  българската култура, обича Яворов и неговата поезия.

- Кой Ви насочи вниманието именно към този обект?

- Както вече Ви казах, обстоятелството, че живея в близост до местонахождението на гроба на Мина, беше една от предпоставките да го потърся… Другият момент е, че съм член на Френско-българското дружество „Иван Вазов”, чиято дейност кореспондира  с популяризиране на българската култура и свързаните с нея  известни българи: историци, учени,  поети, писатели, художници, певци, театрали и пр.

- В кои дружества още членувате, видно от Вашите контакти на  високо ниво? 

- Трудно ще ги изброя наведнъж, предвид профила им като  сдружения, асоциации и най-вече да ги степенувам по висота, защото всички те респектират с  дейността си. С участието си  на организираните от тях мероприятия,  аз подхождам отговорно, спазвайки протокола  за всяко от тях. Пък и нали знаете, Франция е водеща страна в областта на дипломацията. В личния ми архив ще откриете отправени покани  лично до мен, като за   хора от висок ранг, колкото й нескромно да звучи!  За участие в тържествата на националните празници на Румъния, Азербайджан, на Якутия, в конференции, организирани  от Института- „Франция - Европа - Азия”; от Сдружение „Франция на Романовите” поканата е лично от руската графиня Мария Владимирова и принцеса Биатриса Бурбонска, от кмета на Париж за прием с участието на краля на Йордания Абдула II, покана относно посещението на тогавашния български премиер Симеон Сакскобурготски;   благодарствено писмо от президента на  дружеството „Франция- България” г-н Франсоа-Фризон Рош  за участието  ми в горе споменатото възпоменание за Мина  Тодорова, за награждаването на българския пианист Юри Буков, за прием в Българското посолство с българската диаспора.  И разбира се, трябва да кажа, че съм член на Клуба на коронованите глави, чийто президент е братовчед на Симеон Саксгобурготски -  принц Анри де Бурбон. В този клуб съм се срeщала с  принцеса  Софи - племeнница на Цар Борис III, с руския принц Александър…, членувам още в следните асоциации: Франция-Америка”; „Хуманитарна помощ аз България”. Като такава тази година имах покана за кралската сватба на Уилям и Кети, не можах да отида, но бях на приема даден в английското посолство по този случай, там  всичко беше организирано на високо ниво.

Но с най-голямо удоволствие работя за мероприятия, свързани с културата на България и Франция.  Дълго време в град Кан, чрез Асоциацията  на културата на Лазурния бряг,  бях единствената българка със задачата да издирвам талантливи българи в областта на културата с цел да се популяризира таланта им извън България.

- Научихме, че скоро сте участвала в провелия се открит урок за Яворов в Париж. Разкажете ни нещо повече за това.

- С най-голямо удоволствие, защото този урок се проведе на гроба на Мина, за който лично аз се грижа от 33 години, за което имам документ издаден от екс културното аташе г-н Иванов. И не само това, разбира се, по-важното е, че се е получил нужният резонанс за популяризиране живота и творчеството на гениалния български поет Яворов след проведената миналата година панихида на гроба на Мина.  А тази задача  стои на преден план пред ръководството на къща-музей „П. Яворов”  в Чирпан и лично на главния й  уредник  и председателя на Фондация „Яворов” Тодор Иванов,  известния яворовед  проф. Михаил Неделчев,  почитатели на яворовата поезия  и с чиято подкрепа се осъществи идеята за отбелязване на 100 години от  смъртта на Мина по този начин.

А за българските деца извън България това е много важно за запазване на тяхната българска идентичност, да научат нещо повече за  българската история и култура. И щом ме потърсиха за съдействие при организацията на открития урок, приех с голямо удоволствие, защото имам вече необходимите контакти за организиране на подобни мероприятия и защото почувствах, че се изпълва  една моя мечта - всеки българин, посетил Париж, да може да посети  гроба на  Мина, дори нека това стане част от туристическия пакет за българските туристи, разбира се, не всички ще отидат, но пък тези, които имат определен интерес, ще могат да го реализират. Разбира се това ще стане с общите  усилия на много и отговорни хора.   Вълнението ми на този урок бе голямо, породено от срещата с  учениците от българското училище „Св. Св. Кирил и Методий”, които поднесоха венец на гроба на Мина, изплетен от децата от детската градина „Зайченцето бяло”.  От вълнение  учениците не рецитираха, те четоха неговите стихове.  И всичко това е документирано с фотографии. Освен ученици дойдоха родители, бивши възпитаници на училището, тук бяха и родствениците на Мина - сем. Пееви. Аз уредих с кмета на Булон г-н Баге мерки за сигурност при провеждането на урока и други формалности. Впечатлена съм от участието на учителките Румяна Абрашева и Мила Петкова - преподавателки по български език, директорката Мария Конакчиева, те се вълнуваха не по-малко от своите ученици. В тяхно лице видях истински, сърцати българки!

Но ако трябва да бъда откровена докрай ще Ви споделя огорчението си от недостатъчната заинтересованост към мероприятия от този род на представителите  на културния отдел в нашето посолство във Франция. Не бих го споделила, ако нещата не се повтаряха…

На открития урок въпреки изпратена покана, не се отзоваха представители на българското посолство. При организацията на панихидата на Мина потърсих за  помощ културното аташе г-жа Мария Шопова. Тя ме отпрати към други хора с мотива, че е заета. Помолих за съдействие при настаняването  на българската делегация, също получих отказ, помолих за баница за панихидата и за няколко бутилки вино, но още на гроба ми поискаха 48 евро за баницата, а вино не изпратиха. Г-н Баге - кмет на Булон  даде разкошен коктейл за нашите делегация, за което искрено му благодаря. Имах чувството, че  делегацията, дошла да почете паметта на Мина не  бе посрещната с нужното внимание от  отговорните хора в културния отдел на посолството. Възможно ли да не знаят от архивите на гробището в Бианкур, че Мина Тодорова  е починала на 25 юли, а погребана на 30 юли преди 120 години. И не само това… Получих покана за 2 март за честване на националния ни празник. Г-жа Мария Шопова, която не ми знаела адреса дотогава, го намерила, за да ме уведоми  да не ходя на церемонията, защото събитието щяло да бъде с дипломатическото тяло, получих покана за честване на 3 март заедно с българската диаспора в Културния център, по същия повод. Но аз отидох!… Вече разбрахте защо!…

Освен, че не знаела адреса ми г-жа Мария Шопова, не знае нищо за мен, за моята обществена дейност и контакти, въпреки, че би трябвало да знае, тя е втори мандат културно аташе?! Може и да не  знае, че аз всеки месец присъствам на конференциите,  организирани от Сената на Франция с всички посланици, акредитирани там. Колко жалко, колко жалко!!! Нима не знае, че имам издадено удостоверение от 14 април 1986 година,   за това, че се грижа за гроба на Мина?! Грижа се безвъзмездно, без да вземам за това нито един сантим… Инициативата за панихидата за Мина трябваше да бъде от тяхна страна.  Никой досега не ме е унижавал така!… Право да Ви кажа, за мен това поведение на отговорните хора, представящи България във Франция, е,  меко казано, странно, задълженията на тези хора  е да  ги изпълняват  в пълнота, адекватно, компетентно и най-вече в полза на нашата страна,  а и за това  им се дават заплати?!…

И не се учудвам защо  известни френски учени  като проф. Месел, член на Алианс-Франсе-Булгари, посетил 15 града в България и организирал конференции на  доброволни начала в Културния център, свързани с културно-историческото й наследство, не иска  повече да се ангажира с това. Той също не е бил поканен за честването на  националния ни празник.

 - Какво е  отношението Ви към  Българския културен център в Париж?

- Откровено да Ви кажа, нямам кой знае какви впечатления за цялостната му дейност, но се изненадах, че на открития урок за Яворов нямаше представител и от там?!…

И пак Ви казвам, много е тъжно, когато сравнявам това, което е тук и у нас. Сега поне всяка вечер следим новините оттук… Докато българите изнемогват, тука български дипломати-чиновници, се разхождат безгрижно  със семействата  си из улиците  на Париж, осигурявайки големите си пенсии за старини. Това е  жалкото - много бездушие, бюрокрация, безхаберие, няма ги ентусиазма и честта да работиш за родината, когато си извън нея….  Много се надявам, занапред българските правителства добре да помислят какви хора да изпращат на дипломатически мисии, особено в културните отдели т.е. да бъдат образовани, можещи и отговорни хора, сигурна съм, че има такива!…

- Въпреки констатираните забележки към оторизираните лица да работят  за престижа на България извън нея, Вие продължавате с ентусиазъм да се втурвате към поредни  предизвикателства - организиране на нови мероприятия в ползу роду.

- Да, така е. В родния край на моя български съпруг Д-р Волев гр. Бобошево, скоро гостува група французи от Франция, водена от проф. Месел, който, както вече казах, се запознава с културно-историческото наследство на България.  Те са  силно впечатлени от посрещането им, от запознаването им с исторически и културни обекти, от българското гостоприемство. А преди години чрез  престижната Фондация „Левентис” на името на г-н Левентис (голям, световен магнат!), създал фондацията за възстановяване на историческите паметници в България, Гърция и Кипър и подчертавам, той обичаше много България,  успях да помогна да се осигурят средства за реставриране на църквата „Св. Богородица” в гр. Бобошево. При посещението на г-н Месел през месец май 2011 г. групата е направила   на същата църква дарение от 200 евро,  в знак на  благодарност за доброто й посрещане.

Правя, каквото мога. В Меката на световната култура има едно правило: прави го по морални подбуди, така е и при мен… Бих желала да се  реализира   скоро   документалният филм, посветен на  100 години от смъртта и 120 години от рождението на Мина  Тодорова, като голяма част от него  бе  заснет  в Париж.   

Сега съм поканена заедно  с една художничка да гостуваме на празника на Чирпан - 6-ти септември. Да е живот и здраве, ще се радвам да се осъществи гостуването ни и отблизо да се запознаем с родния дом на Яворов. И още нещо,  чрез тези мероприятия  се запознавам със свои сънародници, много от които имат потенциал  и работят на културния фронт. Много от тях работят на обществени начала,  жалкото е, вече Ви казах, че нямат тези условия  в България, каквито имат някои платени и на щат българи във Франция с мисията да популяризират достойнствата на България подобаващо и това е похвално за тях!

- Вие заразявате Вашите събеседници с Вашия ентусиазъм за работа. Благодаря Ви. Желаем Ви живот  и здраве, и още много  участия в нови, съдържателни и  полезни за двете  европейски страни Франция и България културни мероприятия.

- Благодаря  и на Вас за вниманието, с което ме удостоихте, бих искала да изкажа благодарност на медиите, че не останаха безразлични към събитието, свързано с организирането на панихидата на гроба на Мина, а сега  и за открития урок за Яворов и на  всички работещи в българските медии, допринасящи с труда си, щото мостовете между България и Франция да укрепват още повече, за едно по-добро бъдеще в техните делови и културни взаимоотношения.