МЕЧТА

Иван Пенев

МЕЧТА

В света атеистичен, сред думи лицемерни,
живеех своите болки над стих или сълза.
Разсеян и лиричен докрай останах верен,
на порива пречистен за чест и доброта.

На стълбата житейска в най-ниското стъпало,
крилата си разтварях единствено в часа,
когато сам над листа с мечтата си оставах
да търся думи бистри и с тях да полетя.

Не зная как опазих свенливата си вярност
на полетите нощни в панелния квартал.
И в никой Мефистофел лъстив не съм повярвал,
не взех и дял божествен, душата си продал.

Сезоните житейски, като дете преминах,
тъгата само бавно растеше в мойта гръд.
Като дете съм още, опазило ревниво
наивната си вярност в небесния си път.

От ден, на ден залязвам. Но все така бистрее
мечтата ми за дума, в която да вградя,
една сълза от обич в изтичащото време.
И в стих като молитва
                                    да се пресътворя.


***
В безкрайното небе платната бели
на облаците озарени плуват,
към някакви несбъднати предели,
към някаква далечност несънувана.

Аз ги изпращам със очи - копнежи,
привързан за земята с ръбест корен.
А моят дух ги следва безнадеждно,
дордето ги разсее вятър морен.

Тъй някога безшумно, като облак,
и аз по своя път ще си отида,
дописал кротко земната си книга,
която скръбен залез ще затвори.


***
Ако те има някъде, ако си жива,
моя надеждо, изгубена, мое лисиче диво.
Промъкни се до прага ми
                             с леки котешки стъпки,
няма да те прогоня,
                             няма кучето да насъскам.
Искам в живота ми да събудиш
                             дълго задрямала тръпка,
искам след теб да тръгна
                             песните си да търся.
Искам да срещам изгрева
                             с пълна раница, с дух преситен
и да няма за мене граница
между слънцето и браздите.


***
Божественото тайнство на скалите,
надвесено над мен като съдба.
Божествените багри на горите
под есенната бистра светлина
е чувството за вечност, със което
душата ми успокоена зрее.
И мъдрото смирение човешко,
което ме спасява да живея…


***
Не ми е писано лек стих да имам,
ни лека служба - стълба към небето.
Аз трябва все към ниското да слизам,
да крача бавно, в тъмното да светя.
На изворите дъното да чистя -
да бъде бистро, да тече водата.
Съдбата ми загърбена поиска
на кални птици да пера перата…