Владимир Комовски, почетен гражданин на град Злинка

превод: Литературен свят

Руската провинция винаги е била богата на таланти. Колко известни и знаменити имена е подарила тя на нашето Отечество! И малкото отдалечено ъгълче на Русия, в което «петлите пеят на три републики», не прави изключение.
Брянската земя е край на изтъкнати поети-патриоти, сред които и знаменитият дворянин Фьодор Тютчев, и нашият съвременник, православният бард, автор на много духовни стихове и песнопения йеромонах Роман (Матюшин), и «руският Робертино Лорети», «ангелското момче», автор на песни и певец Максим Трошин, рано отишъл си от нас. Малкото районно градче Злинка в покрайнините на някога непроходимия Брянски лес също е внесъл своята лепта, според силите си, във възпитанието на таланти. Тук са расли, учили, възмъжавали някои видни днес в литературата и изкуството наши съвременници: писателят Анатолий Кривоносов, художникът Игор Сушенок, поетът, режисьорът, актьорът Николай Мелников…

На Николай Алексеевич Мелников съдбата отмерила съвсем кратък житейски път - точно четиридесет години. Подобно на ярък метеор прелетя неговият талант по поетичния небосклон, оставяйки след себе си звездно находище от великолепни поеми и стихове. Както е отдавна в Русия, едва след безвременната смърт на поета творчеството му започва да привлича повече внимание, отколкото приживе. Това правило с пълно основание може да се отнесе и за Николай Мелников, така и не получил в онези години широко признание.

А ето че сега критиците започнаха високо да оценяват неговата поетична и песенна дарба. Нерядко в днешните публикации за нашия земляк го наричат «пронизителен руски поет» и смятат, че, ако беше написал само поемата «Руски кръст», той би могъл да се нареди до класиците. Неслучайно именно за тази поема и редица стихотворения, преди всичко, «Поставете паметник на селото», «Към гражданина» и други през 1995 г. младият поет Николай Мелников беше приет в Съюза на писателите на Русия.

Детството на Николай Мелников минало в старото руско село Лисие, Брянска област, където се родил на 6 март 1966 г. Родителите му са обикновени селски труженици. Николай учил в селското училище. През 1982 г. постъпва в Държавния институт за театрално изкуство „А.В.Луначарски” в Москва. Когато е във втори курс на института бил поканен да се снима в многосерийния телевизионен филм «Батальоните молят за огън». Тогава Николай получил призовка за армията, където много написани от него песни станали популярни сред войниците.

Отслужвайки две години, Николай се върнал в института. През 1990 г., завършвайки актьорския и режисьорски факултети, постъпил за аспирантура в ГИТИС. После била работата в музикалния театър Пушкин, където изиграл главната роля в спектакъла «Околосветското пътешествие на Бертолт Брехт». Като режисьор Николай Мелников поставил спектакъла «Мюнхаузен в Русия» в «Свободния театър» в Москва. През 1991г. заедно с Николай Бурляев станал организатор на Международния кинофестивал на славянските и православните народи «Златният Витяз», и дори известно време бил негов директор и вицепрезидент. През 1992 г. записал видеоклипове на авторските си песни «Поле Куликово», «За вас се моля». На втория кинофестивал, провел се в Сърбия, станал лауреат на «Златният Витяз» за най-добър сценарий за филма «Игор Шафаревич: «Аз живея в Руси» (1994г.). Николай добре познавал академик Игор Шафаревич, изтъкнатия математик и мислител. За кратко време Николай Мелников вече е автор на известни стихове, много от които превърнати в песни, поемите «Руски кръст» (1996г.), редица все още неиздадени повести като «Трески», «Сопрано», «Обречени на светлина» и други. Песните му стават народни, стиховете му се рецитират наизуст в различни аудитории, и се печатат, без да се споменава името на автора. В архива на нашия земляк и досега лежат непубликувани ръкописите на повече от 40 стихотворения и няколко прозаични произведения. Въпреки това, известните му стихотворения «Поставете паметник на селото» и «Към гражданина» са влезли в «Антология на руската поезия на ХХ век» - произведения на най-добрите съвременни поети, съставена от авторски колектив под ръководството на Владимир Костров. Николай Мелников през 1997 г. бе удостоен с литературната награда Алексей Фатиянов.

През есента на 2003 г. съдбата отвела Николай в Оптина Пустиня. Схиигуменът на обителта старец Илия, а понастоящем Схиархимандрит, духовник на нашия Патриарх Кирил, станал духовник и учител на Николай, благословил поемата «Руски кръст» и написал предисловие, в което се казва: «…Пътят за търсене на силата и смисъла на живота е изложена в забележителната поема «Руски кръст», написана със светъл и мелодичен език. И не трябва тя да бъде разглеждана като история на живота на руското село. Това е животът на всички нас, погиващи в неверие и възраждащи се от руините. Не, ние не можем да умрем - такъв народ сме - руски, живеещия на тази чудесна земя». Оттогава пътуванията на Николай в обителта зачестили, а през последните три месеца от живота си той почти изцяло живееше в съседния на Оптина Пустиня Козелск, в къщичката на стареца. По спомени на близкия му приятел художника Игор Сушенок, «той много искаше да заснеме художествен филм по поемата «Руски кръст». Дори беше написал сценарий и трябваше да играе главната роля. А и кой би я изиграл по-добре от него! Колко хора би трогнал от душа този филм. Водеха се и преговори за възможното му финансиране…».

Но 24 май 2006 года Николай Мелников е намерен мъртъв на празна автобусна спирка в Козелск. Официалната кончина на смъртта - сърдечна недостатъчност. Гибелта му е много тайнствена и заплетена. Предчувствията за краткия си живот бе изказал в стихове.

Действително, колко велики, талантливи и просто забележителни руски хора са си отишли в разцвета на силите си. Пушкин и Лермонтов, Есенин и Маяковски, Рубцов и Висоцки…

Безкрайна е тази скръбна редица. С времето в нея, несъмнено, ще намери място и нашият талантлив земляк. Николай Мелников беше певец на руското село, достоен наследник на Сергей Есенин, Николай Клюев, Николай Рубцов…

Поетът се бореше, както може, за загиващия си роден край - селото, като все едно биеше тревога, призовавайки да се обърне внимание на нуждите на селото, да се спаси, докато не е късно. Гибелта на руското село неизбежно би довело до гибелта на Русия, справедливо убеждаваше той.

Николай Мелников обичаше Русия и в много свои стихове подчертаваше, че главен център, главен нерв на руския народ е Православната Вяра. През целия си съзнателен живот той се стремеше към Бога, беше за това да се възродят в живота ни християнските начала на любовта, милосърдието и устойчивостта пред съблазните на съмнителните ценности на днешната цивилизация. Поразява простотата и дълбочината на думите в поемата «Руски кръст», пълни с надежда и вяра в руския народ, способен да прозре и да започне да строи нов живот.

Преди кончината си Николай написа сценарий на филма за героичните псковски десантници «За приятеля». Другарите му завършиха филма по неговия сценарий. Заглавието на филма отначало било «Руска жертва», дадено от Николай. В памет на поета филмът за чеченската война бе наречен «Руска жертва». Премиерата му се състоя в московския Дом на киното.

Николай Мельников си отиде в разцвета на творческите си и духовни сили. Погребан е скромното селско гробище в село Лисие под прост дървен православен руски кръст, за който много писа и който прославяше приживе. На всички нас, живеещи на земята, Николай Мелников ни остави като завещание песента си «Поле Куликово».

Независимо от всичко, в Русия помнят, ценят и обичат «пронзителния руски поет» Николай Алексеевич Мелников. Стиховете му са поискани от времето, тъй като са съзвучни на днешния ни живот, на общия ни мироглед. Николай Мелников има свои верни почитатели, те разпространяват стиховете на поета по всички възможни начини.

Неговият брянски земляк Александр Цибулски заедно група съмишленици търси възможност за създаването на филм за Мелников. В сайта «Земстии» - съюз на творчески хора, обединени от любовта към православната култура, се отеля голямо внимание на нашия земляк, безплатно се разпространяват звукозаписи на неговите стихове и поемата му «Руски кръст». Литераторът от Саров Сергей Савенков, водещ литературно-музикална програма, посвети в памет на Николай Мелников стихотворението «Независимо от всичко». Известният злинковчанин художникът Игор Сушенок нарисува портрет на рано отишлия си негов приятел и написа спомени за него. Вечери за поета се състояха в Дома на учените в гр. Саров, в Културно-духовния център на Високо-Петровския манастир и в Поклоническия център в Москве, близки, приятели, роднини, съвместно с обществото «СПАС» организираха паметна и трогателна среща в Брянск. На Мелников беше посветено радиопредаване на радио «Радонеж». Провеждат се срещи и в родното село на поета. На едно от тях изпрати своето приветствие народният артист на Русия Александър Михайлов, в което си спомня: «Лично познавах и общувах с Николай Мелников - автор на пронизителната поема «Руски кръст», патриот на Русия и мой съмишленик. Обичайки Отечеството си, сражавайки се за него, вярвайки във възраждането му, той с цялата си страст обичаше и родния си Брянски край. С тази вяра, надежда и любов беше пропито цялото творчество на Николай. Той мечтаеше за възраждане на духовността в руския народ, за завръщането му към православните му корени. Мислеше, че някога в родното му село, ще бъде построен Божи Храм».

Сестрата на поета Валентина Алексеевна Шаронова намира в себе си сили не само споделя творчеството на брат си, но и да изпълни завещанието на Николай Алексеевич. Преди всичко, с нейните усилия започна възстановяването на храма в родното село Лисие. Възраждането на храма е било тайна мечта на целия живот на Николай. Идвайки си от столицата вкъщи, при майка си, той винаги ходел при развалините на църквата, дълго седял там, нещо пишел, дори заснел видеоклип за запазилите се образи на светците .

Инициативата за строителството на храма въодушеви мнозина. Закипя работа. Брянският и Севски Владика Теофилакт освети мястото за строителство. Бяха запомнени думите му за Николай Мелников: «Поемата му ще бъде завършена, когато бъде възстановен Храмът».

Миналата есен при ремонтирането на цокъла, в олтара намерили медна табличка, поставена от прадедите през 1840 г. при строителството на църквата. «Но най-интересното е, - спомня си сестрата на поета Валентина Шаронова, - намерихме я в един и същи ден: поставена е била от предците ни в октомври месец, 17 число по стар стил, и я намерихме на 30 октомври по нов стил, 170 години по-късно! Какво иска да ни каже Бог с тази находка? Ето го, Неговото чудо!»

(със значителни съкращения)

http://bryanskrai.ru/