Пьотр Паламарчук

Пьотр Георгиевич Паламарчук (20.12. 1955 - 14.02. 1998), руски писател - патриот, представител на православно-монархическото направление в руската литература, литературовед, историк, юрист, общественик, е роден в Арбат (Москва) в семейството на морския офицер два пъти Герой на Съветския Съюз Георгий Паламарчук, произхождащ от атаманите на Запорожката Сеч. Завършва Московския държавен институт за международни отношения (1978). После работи 11 г. в Института за държава и право към Академията на науките. Защитава кандидатска дисертация за историческите права на Русия върху Арктика (1982). Кандидат на юридическите науки (1982). През 1990 г. става член на ръководството на СП на РСФСР. От 1990 до 1994 г. е завеждащ историческата редакция на издателството на московските писатели „Столица”. От 1995 г. е водещ рубриката „Русия зад граница” на сп. „Родина”. Публикува редица свои трудове под псевдоними (В. Денисов, В. Д. Носов и др.) зад граница - в сп. „Вестник Русского христианского движения”, „Континент” (и двете - Париж), „Вече” (Франкфурт на Майн), „Посев” (Мюнхен), „Русское Возрождение” (Ню Йорк, Москва, Париж), във вестниците „Русская мысль” (Париж), „Наша страна” (Буенос Айрес), „Единение” (Австралия). Почти същевременно се изявява в родината си и като литературовед, историк, коментатор на руската класика - Г. Р. Державин, К. Н. Батюшков, Н. В. Гогол. Публикува през 1984 г. „Избрана проза” на Г. Р. Державин, през 1987 - „Избрана проза” на К. Н. Батюшков, през 1985 съставя сборника „Гогол: история и съвременност”. Първа публикация - повестта „Единственият Державин” (1982). От 1977 до 1996 г. работи над четиритомника си „Хиляди храмове. Кратка илюстрирана история на всички московски храмове” (1-4 т. 1992-1996). Създава литературни изследвания за творчеството на Гогол - „Ключ към Гогол” (1985, 2009) и Солженицин - „Сложеницин” (1989) и „Александър Солженицин: Пътеводител” (1991). Автор на трилогията „Руска тройка”: романите „Ивановския хълм” (1989), „Казашки гробове” (1990) и „Векопис на Софийския събор Кременец на Слава за хиляда години” (1992); „Откраднатият Бог” (1986), „Чисто поле. Тринадесет съвременни сказания” (проза, 1987), „Две московски сказания” (1987), „Москва или Трети Рим?: Осемнадесет очерка за руската история и словесност” (1991), „Хроника на Смутното време” (1993), „Не. Да” (роман, 1995). „Голготата на руската армия на генерал Врангел” (1996), „Наследник на Руския престол или За какво ненавиждаме руснаците” (1997). Последните му произведения са романите „Четвъртият Рим” (1997), „Анатема. Историята и ХХ век” (1998), повестта „Алфавит и океан” (1997). Посмъртно излиза „Свитък. Сборник с проза” (2000). За творческия си принос в духовното възраждане на Русия и безспорни заслуги пред Руската православна църква е награден с Макариевска награда (1997).


Публикации:


Проза:

МОЩИТЕ НА ПЪРВОВЪРХОВНИТЕ АПОСТОЛИ/ брой 31 юли 2011