ЮНИ
ЮНИ
Върху жаравата на лятото играе,
притиснал до гърдите си икона.
Молитвено се скланят класовете
пред парещия сърп на маранята.
И трупат се в очите ми ръкойки,
а макове изтляват като въглени
под стъпките на жъртвената вечер.
Приведен, мракът сноповете връзва.
ДОМ
Нарисувах си къща
с триъгълен покрив
и комин, който пуши уютно.
На прозореца сложих
саксия с мушкато,
приютено зад бели завески.
На вратата поставих
старовремска ключалка.
И все още
надничам през нея.
* * *
Отвори ми, любов! Аз съм вече на прага,
а след мен е студената нощ.
Нека Господ на някого друг да помага,
друг да бяга от жребия лош.
Дай ми огън и стряха, покой за нозете,
извървели лъжовния свят.
И насън не намерих омайното цвете,
нито принца, със обич богат.
Дай ми хляб и вода – глад и жажда
да не сещам по пътя назад.
Виж, луната отново се ражда
и прегръща я облак бухлат.
Отвори ми, любов! И недей се страхува –
единаци не вият навън.
Вероятно сърцето ми диво дочуваш
как сънува поредния сън.
* * *
Есента с красивия си почерк
е написала писма до всички.
Виж на делничния, скучен плочник
картички с размери най-различни.
Листи от липа, платан и кестен –
рижави, кафяви и златисти.
Всякакви послания отнесени
за непоправими оптимисти.
Раздавачът май е минал снощи
леко пийнал в сънната градина
и е пръснал пъстрата си поща
малко преди Новата година.
Наведи се и вземи писмото,
тайно адресирано до тебе.
В джоба си пусни го на палтото –
да те топлят думите вълшебни.
НЕДЕЛЯ ПРЕД “СВЕТА НЕДЕЛЯ”
Няма нищо случайно на тази земя,
щом те срещнах след толкова зими.
И Неделята свята за миг занемя,
а душите ни станаха зрими.
Всяка българска църква таи стенопис
от болярско, несвършено време.
И съзирам лика ти, старинен и чист,
под вековните пластове дремещ.
Виж, на фреската – двама сме там,
в златоткани одежди и бисер.
И възкръсваме тихо в Боянския храм,
който с вечност ни беше орисал.
