Виктор Лихоносов

Виктор Иванович Лихоносов, руски писател, е роден на 30.04.1936 г. на малката гара Топки, Кемеровска област, Сибир. Баща му е железопътен работник, загинал на фронта при Воронеж през 1943 г., освобождавайки Запорожието по родните си места. Майката Татяна Андреевна е почти неграмотна селянка, след смъртта на мъжа си възпитава сина си и му дава образование. Прекарва детството и ученическите си години в Новосибирск. От 1956 до 1961 г. учи в историко-филологическия факултет на Краснодарския педагогически институт. Работи като учител по руски език, литература и история на гара Варениковская и Анапе в специални училища-интернати (Кубан), после се връща в Краснодар. Печата от 1963 г. С първия си разказ „Брянчани”, изпратен в сп. „Новый мир” на Александър Твардовски, и публикуван в бр. 11 за 1963 г. става известен в цялата страна. Първата му книга - сборникът с разкази „Вечера” излиза в Москва през 1966 г. в изд. „Съветска Русия”. Член на СП на СССР от 1966 г. Следват книгите: „Что-то будет” ( разкази, 1966) „Голоса в тишине” (повести и разкази, 1967), „На долгую память” (повести, 1968), „Чалдонки” (повести, 1969), „Счастливые мгновенья” (повести и разкази, 1971), повестите „На улице Широкой”, 1968, „Люблю тебя светло” (1969), повести-пътешествия по есениновите места, „Осень в Тамани” (1971), повести-пътешествия по лермонтовите места, „Чистые глаза” (повести и разкази, 1973), „Элегия” (1976), повести-пътешествия по пушкиновите места, романите за живота на кубанските казаци „Когда же мы встретимся?” (1978) и „Наш маленький Париж: ненаписанные воспоминания” (1978-1983, І изд. -1987, ІІ изд. - 1989) - литературен паметник на столицата на кубанското казачество Екатеринодар (Краснодар), „Родные” (повести и разкази, 1980),„Избрани произведения” в 2 т. (1984). За „Наш маленький Париж” е удостоен с Държавната награда „Горки”, международната награда „Шолохов”, получава и наградата „Ясна Поляна” (2003), Голямата литературна награда на Русия. Почетен гражданин на Краснодар. Произведенията му са превеждани на редица европейски езици (френски, немски, полски, унгарски, чешки, български, румънски). Не приема перестройката, публикува книга с антиперестроечна публицистика «Тоска-кручина». Висока оценка на творчеството му дават В. Распутин, Ал. Твардовски, Ю. Селезньов, О. Михайлов, В. Чалмаев, В. Астафиев, Г. Адамович, Ю. Казаков, А. Нуйкин, О. Кучкина, Н. Машовец. Безпартиен. Живее в Краснодар, ръководи литературно-историческото списание „Родная Кубань”. В по-ново време се появяват „Голоса в тишине” (повести и разкази, 1990); „Время зажигать светильники” (повести, разкази, есета, 1991); „Сожаления” (спомени, 1992), „Записки перед сном” (повести, разкази, есета, спомени, 1993), „Избрано” (1993), „Тоска-кручина” (повести, очерци, есета, 1996); „Родные” (повести и разкази, 1997), „Афродита Таманская” (повест). У нас е издадена книгата му „Елегия” (изд. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1975) и романа „Кога ще се срещнем?” (НМ, 1982) - и двете превод на Недялка Христова.


Публикации:


Проза:

ЗА СЕБЕ СИ/ брой 31 юли 2011

МОЯТ БУНИН/ превод: Татяна Любенова/ брой 31 юли 2011