ПАСТЕЛИ
ПЕЙЗАЖ
От вика на враните се пука земята
и баирът ръждавее между клони голи
стар като икона, пред която
никой не е спрял да се помоли.
ЛАВАНДУЛА
Мина ли по твоята роса,
ще усетя на дъждец гласа
и в зениците ми ще остане
дим на люлякови небеса
и тъга на преболяла рана.
ПЪРВАТА ЦЪФНАЛА ПРАСКОВА
Прасковата стоеше - нежна и плаха -
и пчели нейното сватбено було държаха.
ВЕЧЕРНИ ВРАНИ
Вечерни врани - гроздове на здрача,
от вашето ли вино упоена
тополата кръжи като вретено
и лунна нишка по снега подскача?
Кому ще оплетат от нея шал -
на извора, на пътя, на звездата,
вечерни врани - гроздове от вятър
над свят като лозница оголял?
ПЛАТНОХОДКИ
Колко пеперуди
върху синьото лале на залива,
облепени от прашеца
на залязващото слънце!
АРФА
Припомнят ли си старите баири
ехтенето на птичи гласове,
или поседнал в оголели лесове,
Ноември с арфа от вихрушки свири?
КЪЩА
Спускат се птиците мълчешком.
Стряхата цяла с криле е покрита.
Тихо ще сепнете стария дом
и ще политне да гони звездите…
ПАСТОРАЛ
Далеч от прашната каменоломна,
далеч от пладнешката суетня,
жените се събличат на брега
и крадешком се спускат към реката.
Те чакат нежна ласка на вълна,
а бързеят внезапно ги обхваща
с ръце на мъж, притиска ги до себе си,
задъхва се от хлъзгавия хлад
на раменете и бедрата. Те го блъскат
сърдито уж, усмихват се, не виждат,
че през листака рехав на върбите
наднича белоснежна пеперуда
като око на юноша прехласнат.
И се отпускат в дланите на бързея
с покорно тяло и премрежен поглед.
СЯНКА
Доверих се на сянката. Мислех, че до миговете
ми последни
като верен приятел ще ме съпровожда.
Оглеждам се.Тъмно е. Ограждат ме дъбове -
стражи с ризници медни -
и лъч на звезда под сърцето ме пробожда.
ТОГАВА
Ще искам нещо много нежно да ти кажа…
Тогава ще посегна да разлистя
тетрадката на облаците, за да прочета
любовния сонет на лястовиците, написан
с мастилото на тънките криле
и с аромата на тревите.
И нощна лампа ще ми бъде цъфналата ябълка.
ВЗРИВ
На далечни съзвездия взрива
в безпределната нощ ехти.
Звезден прах ли земята покрива,
или скреж под нозете скрипти?
Младостта към безкрая пътува,
Ключ и огън дали си взе?
И мечтата с мъгла обува
изранените си нозе…
1981-1982, 1985