Рита Валдивия

превод: Никола Инджов

В моята нощ,
по-дълга от мисълта, уплътнена
от вятър -
желанията се подквасват като насъщна храна,
изнасилена от въздуха.
Аз се качвах по изтритите стъпала на времето,
всяка стъпка раздвижваше следата на моите предци
и техния вой разрушаваше осмоъгълната тишина.

Исках да се вдъхновя от твоята усмивка,
но твоята усмивка плуваше неподвижна в пустотата,
тя искаше да я спогледат
ония дрипи,
които вървяха в отвесни редици.

Сместа от живот и отвращение
се изплъзваше през слизеста ципа
противно на пътищата,
на грижливите ръце,
на чистите и мъдри очи,
на затворените в черупки инстинкти.

Върху нощта, върху празната усмивка,
върху моята уголемена от треска сянка
дъждът на равнодушието се смесва
и вкаменява преждевременните идеи.