Иберо Гутиерес

превод и бележка: Никола Инджов

Може би най-силният пример за победоносната борба на поезията против нищетата на духа е творчеството на Иберо Гутиерес (1949-1972).
Както пише Марио Бенедети, само една част от неговите стихотворения, при това не по-голямата, са на политически теми. В поезията му доминират мотивите на любовта, на повседневната лирика. Освен това тя е свидетелство за естетически търсения в областта и на формата, и на съдържанието. Темата за съдбата на ближния е развита от стихотворение в стихотворение и въобще поезията на Иберо Гутиерес е свидетелство за богатия духовен живот на бореца. Понякога ние губим от погледа си такава една човешка висота, която, ако не беше човешка, нямаше да бъде и политическа, и във връзка с това е като никога политическа.
До деня на смъртта си Иберо Гутиерес не бе известен като поет. Поезията му се появи в съзнанието на хората по-късно, но се появи завинаги.

***
Ако тази светлина не ни е нужна,
ще стъкмим здрачевина тогава
колкото две свещи да се вместят
в нея, а пък в двете свещи -
двама души, колкото да се полюшнат
в пламъчето на едничка свещ.

***
Предпочитам да не виждам думите които пиша
и затова
обръщам лице наблюдавам някакъв клон
някакъв свят прислонен до гълъб
и гълъбът е въздушна целувка с витаещ блясък
казвам си понякога братко това е невъзможно
защото предпочитам да не виждам
думите които не пиша
но които пиша
и небето се разтваря в твоята памучна прегръдка
и памукът се развихря в синьо
щом някакъв спусък осигурява спокойно гнездо за любов
безкрайна музика за да взема
понятия за дъжд и дъжд
отвън и отвътре нещо като знак
затварям си очите
за да не видя думите по моя път
думи по мъртво стълбище
или невидимата птица върху тебе